Историята на театралните сцени в Китай вече наброява повече от 8 века. Тя е преминала през същите етапи, както и другите видове театър в света. В Европа е имало два вида сцени - под открито небе и камерни зали, като първите са били обществени, а вторите – частни. Така е било и в Китай.

През феодален Китай основен модел на театралните сцени са сравнително големи празни площадки, заградени със стени, но под открито небе, около които се намирали 3 етажа покрити галерии. Входният билет бил един и същ за всички съсловия, но срещу него хората можели само да стоят в центъра на помещението; а ако искат да седнат, то трябвало да заплатят допълнително за да се влезе в галериите. Освен това, в Китай в театрална сцена можели да се превърнат и пазарите, улиците и дворовете на храмовете, като в по-новия период от развитието и Пекинската опера се съчетава с типичната китайска чайна, като по време на представлението може да се пие ароматен чай и да се ядат различни неща като ядки, сушени плодове и др.. За да надвикат тълпата, музикантите се налагало да свирят оглушително, а артистите да извисяват гласа си по по-пронизителен начин. Костюмите били съчетание на ярки багри за да може изпълнителите да се отличават сред димната сцена.

Въпреки че в цял свят театралните представления и местата за изпълнение се подчиняват на общи закономерности, все пак, различията в културното и икономическо развитие водят до разграничаване по национални особености. В Европа Възраждането води до появата на най-различни видове театрални и циркови жанрове, а в това време китайските актьори усърдно и с голяма себеотдайност усъвършенстват майсторството си, като в крайна сметка се оформя китайската опера, която няма аналог даже и в Азия.

Китайската опера се разделя на различни видове опера, основано главно на географски различия. Безспорно, един от най-известните и най-добре развити жанрове е Пекинската опера, която притежава и статута на национална опера на страната.

Пекинската опера всъщност представлява сливане на всички жанрове на театралното изкуство (опера, балет, пантомима, трагедия и комедия). Тя се отличава с липсата на декори, но с прекрасно изработени сложни костюми и рисувани маски на лицата на актьорите, в зависимост от ролята, също с грациозни движения и акробатични боеве.

В произведенията на Пекинската опера се съчетава творчеството на драматурзите от династиите Юан и Мин (1279-1644 г.) и елементи на цирковото изкуство. Артистите трябва да овладеят определени техники, за което са нужни дълги години тренировки, които започват обикновено от детска възраст. Тук влизат певческо майсторство, декламиране, превъплъщения и жестикулации, а отделно и игра на ръцете, очите, тялото и стъпки.

Пеенето заема много важно място в Пекинската опера. Голямо значение има самия звук. Неповторимостта на изпълненията и невероятното звучене се дължат на дълбоките знания по фонология, певческа техника и достигане на хармония между Ин и Ян. Изпълнителят трябва да се постарае да се превъплъти в образа, до степен да му стане като роден човек, който добре познава. Голяма роля играе дишането.

Декламирането може да е под формата на диалог и монолог. В Пекинската опера има пословици:"Пей за слугата, декламирай за господина" или "Пей добре, говори великолепно", които подчеркват важността на декламирането. Междувпрочем, в съвременните постановки тези диалози и монолози текат на екрани отсрани на сцената, тъй като те често са написани на старокитайски.

Една от най-големите особености на Пекинската опера е липсата на декори. Това изисква от актьора да пренесе чрез движенията и думите си зрителите в определена обстановка. Например, ако героят се намира през ноща в гора, покрита със сняг, и търси подслон, той може да изрази всичко това само чрез арията и свързаните с нея движения.

В жестикулирането влизат акробатични елементи, които допълнително усложняват овладяването на изкуството на Пекинската опера. Те са най-характерни за героите, свързани с воюване, като тук влизат и женски роли. Всички движения пък се основат на кръста като център на цялото тяло. Друг важен елемент е походката, която е съгласувана с огромна педантичност за всеки персонаж.

Има няколко основни типажа, между които мъже – мирни и военни роли, шут и женски роли. В миналото, женските роли са били изпълнявани само от мъже. Всички тези основни типажи се подразделят на различни видове, като например женските роли – на аристократка, на прислужничка, на жена-воин и др. Тези нюанси в характерите на персонажите могат да бъдат различени благодарение на сложния грим-маска на актьорите. Така например, ако преобладва червения цвят, това е знак за смелост и вярност; белия – за мошеничество и измамничество; зеления – за твърдоглавие и гневен характер. Значението на цветовете може да се промени в зависимост от съчетаването им с други цветове, както и със схемата на нарисуваните черти.

През ХХ в., благодарение на легендата на Пекинската опера Мей Ланфан, известен с изпълненията си на женски роли, започва оживен обмен между китайските и чуждестранните театрални среди, което води до разпространяване славата на Пекинската опера в цял свят. Неописуемата актьорска игра и тяхното пълно превъплъщение могат да накарат всеки да се пренесе в приказния вълшебен свят на Пекинската опера. В наши дни, посещение на представление на Пекинска опера е задължителна част от турситическите програми в столицата на Китай.