Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм Тея и ми е много приятно да се съберем заедно пак "У дома:" в навечерието на един от най-хубавите китайски празници – Празника в средата на есента. По света има какви ли не празници, носещи особеностите на местната култура и религия. А за мен Есенният празник в Китай Джунчиудзие е един от празниците с универсален характер, защото основната му идея и начин на празнуване могат да бъдат копирани и от хора, които нямат нищо общо с китайската култура.

Тъй като нашата редакция си постави за задача да ви представи в подробности Празника на есенната луна и в различните рубрики вече сте чули факти за празника, аз решихда не ви затрупвам само с факти, а да ви разкажа една от най-красивите китайски легенди от най-древни времена, свързана с него. И така, сега ще чуете легендата за лунната богиня Чан'ъ.

Чан'ъ била красиво небесно създание, което живеело в небесния дворец на Нефритовия император, заедно с останалите безсмъртни, божества и заслужили хора. Един ден, без да иска, тя счупила скъпоценна порцеланова купа. Ядосан, Нефритовият император я пратил да живее на Земята заедно с обикновените хора. Все пак, и казал, че тя може да се върне на Небето, само ако извърши достойна за това постъпка на Земята. Според друг вариант, тя била в свитата на Владетелката-майка.

Чан'ъ била преобразена в дъщеря от бедно селско семейство. Когато тя станала на 18 г., я съзрял стрелеца Хоу И, който се влюбил в нея и я взел за жена. Този стрелец бил много известен с майсторството си и подвизите си. Той нееднократно пронизвал с точните си стрели най-страшните врагове на хората и жестоки зверове.

По едно време, незнайно как, на небето се появили цели 10 слънца, вместо само 1. Те греели безпощадно върху земята, където настанала голяма суша и всичко започнало да измира. Хората се примолили на Хоу И да ги спаси и той се съгласил.

Хоу И вървял дълго-дълго и най-накрая съзрял 10 слънца, които си играели. Той успял да промуши 9 от тях и веднага се усетило захлаждане. Силни дъждове пак напълнили речните корита и всичко се раззеленило. Така, животът се възстановил и човечеството било спасено.

Заради подвига му, Хоу И се издигнал много в обществото. Като награда за подвига си, той поискал само едно нещо - елексира на безсмъртието. Той му бил дарен от Западната владетелка, която също му дала съвет да не бърза с изпиването му, а първо добре да се приготви чрез медитация и пости за една година. След това, като го изпиел, той щял да се превърне в безсмъртен и да се качи на Небето.

Хоу И бил разумен човек и послушал съвета той скрил еликсира под една покривна греда у дома си. Когато той започнал подготовката на духа си, бил внезапно призован от императора и се наложило да замине от къщи.

След като Хоу И заминал, Чан'ъ открила елексира и незнайно защо - дали по невнимание или нарочно, го изпила. В това време се върнал съпруга и, който почнал да и се кара. В опита си да избяга, Чан'ъ скочила от прозореца на върха на дома им. Но вместо да падне, тя литнала в небето в посока Луната. На Хоу И не му дало сърце да стреля по жена си с лъка си и я оставил да отлети.

Така, Чан'ъ стигнала до Луната, където заживяла сама в един дворец. Друго същество на Луната е заек, който непрекъснато смесва еликсир на безсмъртието в едно хаванче. Освен това, там има и един дървар, който се опитва да отсече една касия (Cassia), която се смята, че дарява живот. Но колкото и бързо да сече дървото, то се самолекува от нанесените удари и никога не разрешава да бъде отсечено. Този дървар, подобно на Сизиф от гръцката митология, бил наказан по този начин от боговете, тъй като се опитал да постигне безсмъртие.

Междувременно, Хоу И стигнал до Слънцето, където си построил дворец. Веднъж годишно, на празника на есенната луна, той се среща с жена си и затова тогава Лунaта е толкова красива и пълна. А децата в Китай вярват, че на него ден с повече старание можем да видим на Луната Чан'ъ и заека.

В Китай на тази вечер семействата продължават да се събират за да се насладят заедно на богатата трапеза и да ядат лунния сладкиш юебин. Те гледат заедно луната, която с кръглата си изпълнена форма символизира семейното щастие и единение. На самия празник всички паркове в Китай са отворени до много късно и са изпълнени с хора, които седят главно около езерата и гледат луната. В парка може да се организират и различни концерти и панаири. Има и по-луксозен вариант на вечерта за изкарване на празника - големите хотели и ресторанти организират специални вечери по случая. Важното в крайна сметка е да почувстваме духа на празника и да споделим мислите си с най-близките за нас хора.

Значението на празника се засилва особено сега, когато при новото положение, много хора напускат родните си места и заживяват далече от семейството и роднините. Аз също се повлиях от тази красива традиция и на този празник излизам на открито заедно с китайците, радвам се на красивата луна и изпращам мислено най-добрите си пожелания към родителите, роднините и приятелите ми, както и сега и към всички вас, драги слушатели! От мен, Тея, прекрасна вечер и хубаво изкарване на утрешната вечер!