Не веднъж с вас сме говорили за различните начини, които китайците прилагат за поддържане на добро здраве. Едно основно направление са т.нар. гимнастики, които са с изключителен ефект върху човешкия организъм. Всеки човек може да избере стила, който най-много му допада, за да може да постигне определения положителен ефект върху тялото и духа си. Сред тези практики влиза и не безивестния тайдзичюан.

Рано сутрин в парковете и открити пространства в Китай съвсем не е рядкост група хора, които съвсем спокойно, без никакво бързане, сякаш нямат нищо общо със забързания ни живот, изпълняват плавни непрекъснати движения с ръце и крака, следвайки сложна и неразбрана на пръв поглед хореография на движението. Именно така изглежда на пръв поглед тайдзичюана.

Сега ще се постарая да ви разкажа повече за него, за да можете да разберете, какво го прави толкова предпочитан спорт в азиатските страни, пък и по целия свят.

Целта на тайдзичюан е достигане на здраве и дълголетие, засилване на физическата сила и овладяване на бойни практики, постигане на стройна фигура и изящни движения, както и плавна реч, и най-накрая достигане на просветление. Междувпрочем, много артисти, не само от филмите за бойни изкуства, както в миналото, така и сега, тренират тайдзичюан за постигане на по-добро изпълнение.

Макар да води началото си от много древни идеи за мирозданието и връзката човек-Космос, тайдзичюан се оформя като система от упражнения преди около не повече от 600 г., като има няколко основни стила. Той не е просто комплекс от физически упражнения, а акцентира и върху културното и интелектуално извисяване на практикуващия.

Той се основава на принципите, заложени в „Идзин" ('Книга на промените') и на основния трактат на Даоизма "Даодъдзин". Тези два трактата можем спокойно да ги определим като два основни стълба, на които се крепи системата на традционните китайски вярвания. Както казва Лаодзъ в своя трактат, „този, който може да стои здраво, не може да бъде повален; този, който знае как да се опре, не може да бъде свален на земята."

Идеята на тайдзичюан е постигане на Тайдзи – „Великия предел", което само по себе си изключва възможността за описване като същност. Общо взето, Тайдзи е представен от двете сили Ин и Ян в динамично равновесие. Аз вече съм ви говорила за тях и мястото им в цялата китайска култура. Само накратко пак ще спомена, че според китайците всичко във Вселената и човешкия организъм като минимодел на Вселената може да се обясни с взаимодействието на тези две сили. Чюан пък буквално означава "юмрук" и се използва за означаване на различни бойни изкуства.

Всъщност тайдзичюан наистина съчетава елементи от различни бойни изкуства и даже може да бъде класифициран като една от бойните школи, но така или иначе самият той е надхвърлил далеч рамките на Ушу, като даже донякъде се доближава до индийската йога. Междувпрочем, до началото на ХХ в. той е бил преподаван по-скоро като бойно изкуство и упражнение за дълголетие. Постепенно се преокриват неоспоримите му лечебни качества и преподаването му се ориентира към като начин за поддържане на добро здраве.

Ако разгелдаме цялата система на тайдзичюан, част от упражненията имат подчертан боен ефект, като в същото време съчетават и оздравителен ефект. Другите упражнения са насочени за тренировка на мисълта и ума чрез медитативни практики, както и тренировка на енергията чрез съчетаване на дишане и вкарване на енергията през каналите до енергийния център.

Китайската традиционна медицина смята, че всичко в човешкия организъм е свързано посредством енергийни канали, като запушването им води до проблеми в съответния орган. Тук на помощ идват различните видове китайски мануални лечения, а за осигуряване на нормален поток на енергията е желателно да се практикуват гимнастики от рода на тайдзичюан.

Всички тези особености, които споменах досега, правят практикуването на тайдзичюан едно съвсем осъзнато действие, а не само механично повтаряне на упражнения. В него трябва да се спазва даоисткия принцип „в покоя да се търси движение, в движението да се съхранява покой".

Като доказателство за ефективността на тайдзичюан е фактът, че китайското правителство полага усилия за пропагандирането му с цел постигане на добро здраве на гражданите.

Разбира се, трудно е чрез думи да се опише цялата същност на толкова сложно от физическа и философска гледна точка практика като тайдзичюан – човек трябва да опита и сам да установи тази възможност за лично усъвършенстване във всеки един аспект. Въпреки че за изучаването му не се изисква добра физическа подготовка, човек, който е решил да се занимава с него, трябва да има достатъчно търпение и да практикува постоянно за да може да постигне полза. На тези, които наистина се решат да практикуват тайдзичюан сериозно, им желая да не се плашат от трудностите, а да помнят китайската поговорка "Пътешествието от 1000 ли започва с една стъпка."

Аз, Тея, желая на всички вас добро здраве, както и постигане на замислените цели! До нови срещи!