Здравейте, драги слушатели! Аз съм Тея и ми е много драго днес пак да се срещнем "У дома" в този хубав септемврийски ден!

Днес ще идем на разходка из типичните китайски села от централно-източен Китай, които са потънали сред почти целогодишна зеленина и има изобилни водни източници. Тези условия, съчетани с топлия климат и новаторството в тази сфера правят възможно отглеждането на 2-3 реколти ориз годишно.

Но в околия Лунсиен в района на Цинтиен, провинция Джъдзян ориз продължава да се отглежда по най-традиционния начин, без изкуствени торове и добавки, само по една реколта на година. Причината за това е, че в оризищата в землището на околията се отглежда специален вид риба от семейство шаранови, пригоден да живее именно в такива условия.

Това селище е обявено вече за част от списъка на Организацията за продоволствие и земеделие към ООН за селскостопанско културно наследство, която има за цел опазване на древните, застрашени от изчезване земеделски култури и технологии.

Отглеждането на риба в оризищата в Азия датира поне от 1200 години, като има предположения даже за около 2000 години. Отначало, местните фермери напоявали оризищата с изворна вода, като по този начин водата от поточетата влизала направо в оризищата, където и се развивала. След дълго време на одомашняване, се образува естествена симбиозна система на съвместно отглеждане на ориз и риба.

Рибите не само правят почвата в оризищата по-рохкава, но и премахват вредните растения и различните молюски, намаляват заболяванията по ориза и убиват вредителите, а също и не заемат полезна площ. Тази система позволява максимално използване на земята, защото и ориза и рибата се отглеждат на една и съща земя. Така рибите се превръщат в полезен високопротеинов "бонус" към реколтата от ориз, както и допълнителен източник на торене на оризищата, като оризът усвоява по-големи количества фосфор и азот от това торене. Освен това, рибите се хранят с предавателите на заболявания, свързани с водни площи като билхарзия и малария, и така спомагат за намаляване на случаите на тези болести в районите на оризищата. От друга страна пък, постоянният приток на свежа вода води до намаляване заболяванията на рибите и съответно тяхното качество е много по-добро от другите изкуствено отглеждани риби.

Общо взето, в дългия исторически процес е доказано, че тази симбиоза води до голямо нарастване на добивите и на ориз, и на риба, както и до рационалното използване на вода и почвени ресурси, което съответно означава изключителен екологичен, обществен и икономически резултат.

По-специалното изискване за този вид оризища са по-усложнена система от канали около полетата с цел поддържане на по-високо ниво на водата, отколкото в обикновените оризища. Освен това, трябва да се направят и специални, по-дълбоки, ями за прибиране на рибата при източване на оризищата.

Обаче, постепенно много хора от тези райони започват да имигрират към градовете, което води до голяма загуба на работна ръка. Освен това, поради новите земеделски технологии и ясното разделение на отделните отрасли, отглеждането на ориз и риба по отделно се налага. Същевременно, нарастващата употреба на химикали и сериозното замърсяване в земеделието също са пагубни за отглеждането на ориз и риба заедно.

Това е причината сега само в едно селище в цял Китай да е запазена тази технология. Причините за това са най-различни, като влияние има и засилената имиграция към чужбина. Показателно за района е, че имигрантите запазват здрава връзка с родния си край, където често остават родителите им. Някои от имигрантите даже пращат децата си от чужбина да бъдат отглеждани в родното им селище поради хубавата благоприятна околна среда. Други изрично нареждат да бъдат погребани в родния им край. Освен това, имигрантите даряват много пари за местната инфракструктура – за тази цел са създадени специални фондове, които се грижат за правилното разпределение на даренията. Навсякъде там може да се видят паметни плочи с имената на дарителите и създаденото с парите им.

Нека да се върнем на рибите в оризищата. Както казах, отглеждането им става по най-стария начин, без нищо изкуствено и нововъведения. Рибите се хранят само с естествени продукти. Въпреки всичко това, доходите от този вид земеделие са изключително високи за фермерство в Китай, като някои си докарват по 7000 щ.д. на година. Причината за това е високата изкупна цена на този вид шаран, която е около 5 щ.д. за килограм. Тя се предлага в специални ресторанти в района, както и се изнася жива за чужбина, където има концентрация на имигранти от района и там се продава за около 60 евро/кг.

Аз имах късмета да бъда гостена с тази риба, която наистина е с прекрасен вкус.

Включването на околия Лунсиен в списъка за световно земеделско наследство на Организацията за продоволствие и земеделие на ООН оказва огромно значение за опазването на тази традиция, както и на региона като цяло и има голяма шанс тази древна техника да оцелее. Ако по-рано технологичният прогрес беше се превърнал в заплаха за нейното съществуване, то сега помощта на правителството и международните експерти са се превърнали в залог за нейното предаване на следващите поколения.

Надявам се, че днешната разходка ви се е харесала. Аз, Тея, бих искала да пожелая още веднъж честит първи учебен ден на нашите млади слушатели и много успешна учебна година! А на всички други също желая прекрасно настроение! До нови срещи!