За много от нас в България в спомените от детството, свързвани с пазарите в селищата и панаирите, винаги присъстват захарните петлета и пръчици, както и захарния памук и карамелизираните ябълки. Макар и не толкова "специални", колкото шоколадите в магазините, за много от нас те представляваха голяма вкуснотия и задължително си ги купувахме.

Всъщност, само преди няколко десетки години за много хора даже самата бяла захар е представлявала нещо изключително скъпо и рядко, а да не говорим за по-изтънчени сладкарски изделия. Така е било и в Китай, като продажбата на захар в императорски времена е била свързана с един много интересен обичай, наречен "удрям по захарта", 'цяотан'.

Още преди много векове, като има най-ранни свидетелства за династия южна Сун, в Китай започват да варят сока на захарната тръстика до получаване на гъста каша, която се оставяла да се втвърди във формата на големи захарни пити. В този вид тя се носела да се продава на пазара.

Продавачите на захар вървяли из цялото селище, нарамили прът, на едната страна на който се поклащал товара с 2-3 пити от захар и лепкав ориз. Някои пити били малки като чинийки за чай, а други по-големи и от сито. В някои пък имало пълнеж от бобена паста, сусам или чиста захар. Тези сладки били много лепкави, нещо като дъвчащи бонбони, което много се харесвало на децата, макар понякога да било трудно да ги отлепят от зъбите. Отначало те били твърди, но постепенно омеквали в устата.

На другия край на пръта висяла празна кошница, в която те събирали всякакъв род дребни неща, получени в замяна на захарта. Тези неща можели да бъдат например всякакви ненужни метални или други предмети, които после те препродавали.

Докато вървяли, те удряли по нещо метално, което известявало на хората идването им. Като чуели мелодичното "дзън-дзън" на продавачите на захар, децата изскачали от домовете и уличките, стискайки в ръка скъсани обувки, криви гвоздеи, прашни бутилки от напитки и лекарства. Те се втурвали след продавачите на захар, които не бързали веднага да спрат. След някакво време, те бавно сваляли товара на земята, разтърсвали краката, със специален метър отмервали, колкото се полагало и чак тогава започвали да удрят лекичко с метално чукче по захарната питка, което карало малки парченца да се отчупват. Тези парченца бързо преминавали в ръцете на щастливите деца, които бързо почвали да ги ядат, докато продавачът ги гледал усмихнато. Разбира се, не минавало и без сръдни – "защо неговото парче е по-голямо?', "защо не искате да вземете моята счупена бутилка?" и др. Но често продавачът помагал тези сръдни да се успокоят бързо и всички да останат доволни. Затова, за много деца продавачът на захар останал в паметта им като един добър засмян чичко.

А за един район в Китай продавачите на захар изиграли много важна роля, като неволно станали причина за превръщането му в днешния най-голям пазар в Китай за малки артикули Иу. Този град е един от най-показателните примери за бързото развитие на икономиката и обществото в Китай през последните години. Той се намира в провинция Джъдзян и е познат на немалко бизнесмени от цял свят.

Още преди много векове, в района също започва да се продава захар по познатия начин, като постепенно през династия Цин се оформя цяла професионална прослойка. Захарната тръстика от района се отличава с хубав вкус и всъщност тук е най-северната част в Китай, където се отглежда тръстика. Захарните питки тук се правели главно само от сока на тръстиката, без други добавки.

През зимата, селяните използвали прекратяването на полските работи за да ходят да продават захар, а в замяна да се снабдяват с различни нужни вещи.

Типична гледка по улиците за онова време били продавачите на захар, които ходели често по трима по петима, като носели специално барабанче на пръчка с две висящи на връвки топчета отстрани, които при въртене на пръчката се удрят последователно в барабанчето. Те носели тежки товари със захар, които обменяли за пера от домашни птици като кокоши, пачи и др. Обикновените пера се използвали като тор в земеделието, а перата високо качество за направата на предмети от бита или на изкуството, които те продавали. Интересното е, че хората от гилдията на "удрящите по захарта" разширили обсега на търговията си чак до Кантон, Хунан и Дзянсу.

Тези хора се отличавали с търговския си нюх и честността. След установяването на новия Китай, те се ползвали с разрешението на правителството да продължават с традиционното си занятие. Впоследстие, тази подкрепа спомогнала за формирането на пазарно средище, което при новата политика на реформи прерарства в огромен проспериращ международен пазар.

Днес ще спрем дотук нашата "захарна" история. Следващият път "У дома" ще ви разкажа за ползата от тази кафява захар, която се предлагала от "удрящите захарта" продавачи. Тя се отличава с много полезни свойства и може би ще ви е полезно да научите за тях. И както една възрастна жена в едно село ми каза шеговито, че именно защото цял живот е яла от тази захр, затова ето почти скоро ще стане на 80 години стана и вече са почнали да и падат зъбите.

Аз, Тея, се прощавам с вас до следващия път и ви желая много хубаво и усмихнато настроение!