Здравейте, драги слушатели! Аз съм Тея от студиото в Пекин.

Вече съм ви "развеждала" из типичните китайски постройки Съхъюан, а днес ще надникнем заедно в традиционните жилища на по-заможните китайци от императорско време в южен Китай. Поради редица климатични, географски и исторически причини те се отличават от тези в северен Китай и притежават някои много интересни особености. Надявам се, че чрез моя разказ ще успеете да си представите външния вид и вътрешността на тези архитектурни шедьоври.

Преди да започнем конкретното описание, трябва да споменем критериите, от които са се водили в стари времена китайците при построяването на жилища.

В Китай е било много важно хармоничното вписване в околната среда. Към това можем да прибавим и практиката на известния и в България фъншуей. Той се е използвал в цялостния архитектурен процес, съпътстващ създаването на едно жилище – избиране на място, дизайн, строеж, вътрешно и външно обзавеждане и украса. Изкуството на фъншуей се основава на триединството на Небето, Земята и хората и търси хармония между мястото за строеж, посоките, природните закони и човешката съдба. То се противопоставя на човешкото разрушаване на природата и акцентира на съжителство със средата.

За целта се викал специалист в областта на фъншуей, който правел сложни изчисления за да определи отделните детайли на дома. Чак след това се пристъпяло към строителството. Ако на вас ви е интересна темата за фъншуей, можем да поговорим по-подробно за нея в някое друго издание на рубриката.

А сега да продължим с феодалните домове в южен Китай.

За традиционните китайски жилища е характерно нещо съвсем различно от тези по нашите географски ширини – във феодален Китай повечето жилищни комплекси представляват обикновени квадрати, като към централния започват да се прибавят други завършени квадрати и така комплексът се разширява. Докато в Европа, по-скоро самата цялостна постройка дава идеята за жилището.

Също така, поради идеята за хармонично съжителство с природата, при строежа даже на по-богати жилища се използвали по-обикновени материали, характерни за района, и се е подхождало икономично, като всичко се вършело в добро съчетание с местния климат, релеф и околна среда. Така, хората и природата остават в най-директен контакт и домовете са в хармония с обкръжаващия свят, а не влизат в рязък конфликт с него.

Независимо богати или бедни домове, в центъра се намира олтар на божествата и прадедите, пред които често се палят благовония и се поднасят плодове и други дарове. Отстрани на олтара се намират спалните помещения на най-възрастните в рода; в двете крила са тези на по-младите членове, както и гостната, трапезарията и кухнята.

За китайците и досега семейството си остава изключително важно. Особено в древността са се придържали стриктно към правилото за събиране на цялото семейство под един покрив, което в много случаи налагало разширяване на дома, което ставало, като към основната сграда се добавят симетрично цели архитектурни единици, според типа на сградата.

Пред входа на богатите домове в южен Китай има висока каменна стена-порта, която не позволява да се надникне в дома. Самите стени също са доста високи, като отвътре обикновено всичко е облицовано в дърво и подпорните колони също са дървени, като по тях често има красива дърворезба, разказваща някаква известна история или легенда. Освен това, в тези домове няма прозорци, което се обеснява със затворения характер на заможните, които не искали другите да видят, какви съкровища се крият в дома. Единственият източник на светлина и свеж въздух е широка дупка в покрива, която е без капак и винаги е отворена. Така през лятото вътре винаги цари полумрак и хлад. Точно под този отвор е изградено камено корито, в което може да е поставен огромен съд за вода, както и има улеи за оттичането на водата. Това е с цел събиране на дъждовната вода, която се използва за различни домакински цели. През улеите, излишната и мръсна вода се оттича през предварително изкопания отдолу кладенец, запълнен с пясък. На моя въпрос, дали и през зимата, макар това да е южен Китай, студът, нахлуващ безпрепятствено през отвора, не е пречел на хората, специалист ми отговори, че по онова време хората са били просто по-издържливи и това не е било проблем за тях. По същия начин, в северен Китай пък прозорците са били с богата дърворезба по тях и през тях винаги е прониквал свободно въздух. Интересното е, че и досега в селата в Китай съществува този навик за оставяне на вратите и прозорците отворени, с цел създаване на течение, което прониква във всяко кътче на дома през деня. Интересното е, че китайците не се боят от течението като нас и се стараят да създават течение независимо у дома, в офиса или в колата.

Да се върнем на домовете в южен Китай. По време на последното ми пътешествие в провинция Джъдзян посетих архитектурния резерват в Лунйоу, който е много интересно решение - всъщност, всичките 24 сгради в него са събирани като отделни елементи от околните селища и после са сглобявани на място според старинния архитектурен стил. Така, от едно село например е намерена добре запазена главна порта, от друго - дървеното скеле и колони и т.н. Това се прави с цел запазване на тези останали от стари времена архитектурни останки, вместо да се оставят да се разрушат.

Това беше за днес. Надявам се, че днешното „гостуване" в старите домове в южен Китай ви е било интересно. Аз, Тея, ви желая прекрасно настроение! До нови срещи!