Това е интересно нещо, може да прозвучи странно, но това което ме доведе в Индия, и което ме насочи към тази музика, това е джаза. Звучи нахално, звучи екстравагантно, но за хората, запознати , които просто повече са слушали индийска класическа музика, за хората , които имат отношение към джаза, това е нещо, което звучи напълно логично и естесвено. Индийската музика е поставена изключително много на основата на импровизацията . Това е нещото, което винаги ме е възхищавало, което ми е харесвало в тази музика . След като на 15 год., за първи път чух как Захир Хюсеин, един от най-големите индийски музиканти ,той е легенда в Индия , изключителен перкусионист, как той свиреше с едни от най-добрите европейски и световни джазови музиканти, за мен тази музика доби много специален смисъл. В музикалното училище, както и в Консерваторията, аз обичам класическата музика , и дори бих казала, в Индия разбрах колко важна тя е за мен, защото тя там ми липсва . Няколко пъти ходех по собствено желание и с най-голямо удовоствие на покани да свиря класически програми в Делхи, но така или иначе от съвсем ранна възраст, за мен различната музика е също толкова интересна, както и музиката, която учех в училище и в Консерваторията, което естествено създаваше известни затруднения. Но когато човек нещо го влече, то просто го влече и той си следва своя път, всеки има различен път. Аз завърших Консерваторията , и за хубаво или за лошо, както моят професор Методиев ми казваше – Надявам се, че няма да ме разочароваш. За съжаление, аз го разочаровах, и не продължих като класически музикант. Още в Консерваторията започнах да свиря в група. Ние започнахме да свирим точно такава музика- на ръба на импровизацията, с много български фолклор, с много привкус на всякаква етническа музика и това е първото ми самостоятелно движение в музикалното пространство в България, след което дълго време, пусках най-различна музика по програма Хоризонт. Хубаво е човек да бъде ди джей на толкова много хора, хубаво е особено , когато слушателите се обаждат в студиото и казват, че музиката е хубава, а тя беше най-разнообразна, бих казала , че в Националното радио научих толкова много, колкото , може би за 5 години не научих дори в Консерваторията. Защото то има изключително голяма фонотека, богата, много хора се грижат за това, поколения са се грижили за това, и аз съм благодарна за всичко, което ми се случи там и за всичко, което съм получила в Националното радио. Имала съм много трудни моменти там, но бих казала,че всичко което съм дала за тази инситуция, за това хубаво място, многократно ми се е върнало, в най-добрия смисъл .