Здравейте, драги слушатели! Аз съм Тея и ви приветствам с добре дошли "У дома"!

Може би сте чували формулата на Световната хигиенна организация за балансирано рационално хранене, което да позволява човек да поддържа оптимално тегло, с нормално ниво на холестерол. Тази формула е: едно месно, едно вегетарианско и едно ястие от гъби. От месното ястие се набавят необходимите белтъчини и мазнини, както и аминокиселини; от вегетарианското ястие, което всъщност са плодове и зеленчуци, както и ядки и зърнени храни – витамини и минерали; от ястието с гъби, в които влизат и водораслите, много други важни съставки, за които ще разкажем по-надолу. На основата на тази формула на ядене се поддържа балансирано хранене, повишава се имунната защита на организма, забавя се стараенето и се предпазваме от болести.

Предполагам, че мнозина от вас обичат да ядат гъби, било диворастящи или култивирани. Тези, които са посещавали китайски ресторанти, без съмнение са видяли и може би опитали т.нар. "ароматни гъби". В сушен вид пък те могат да се намерят и в България в китайските магазини и по-големите супермаркети и могат да придадат изключителен вкус на много ястия.

Днес ще си говорим именно за ароматните гъби, които са един от най-вкусните и особени продукти от китайската кухня. На китайски те се наричат "сян гу", което значи именно "ароматни гъби". Познати са и под други имена, като зимни гъби 'дун гу' и др. На Запад те са познати и с японското си име шитаке, както и са известни и като китайски черни гъби или сушени гъби. Те са толкова обичани от китайците, че даже ги наричат "императрицата" на растенията. На външен вид те са със средна големина, с кръгла шапка с тъмнокафяв до черен цвят.

Интересното за тези гъби е, че те са първите, коите са документирани, че започват да се отглеждат изкуствено. Това става още преди 800 години, когато хората в район Лундзин, провинция Джъдзян започват да садят гъби с търговска цел. От тогава насам, в района се развива цяла специфична местна култура, "пропита" с аромата на тези гъби. В тази култура влизат и тайнствените рецепти на гъбарите за лечение на сериозни болести и наранявания, изпълнения с няколко смислови пласта език, разтърсващите меланхолични песни, рецептите за апетитни ястия с гъби...Така, тръгвайки от гъбите всъщност може да се научи много за живота, бита и културата на хората от този регион.

Историята на отглеждането на ароматни гъби започва с т.нар. "прародител на ароматните гъби" У Сангун, който е роден преди 870 г. в това закътано в прегръдката на планината селце, заобиколено от многобройни ручейчета. Хората там се занимавали главно със сечене на дървета. У Сангун забелязал, че по падналите дървета сред шумата израствали ароматни ядливи гъби. Той обобщил дълговременния си опит и изобретил начин за изкуствено разсаждане и отглеждане на тези гъби. Този факт е намерил място в императорските хроники на династия Сун, което позволява достоверно да се определи началото на тази традиция.

С годините постепенно все повече хора започнали да се занимават с отглеждането на ароматни гъби. С пожълтяването на листата на дърветата те се качвали в планината, където си строели временни хижи. Тяхният живот бил много прост и самотен. Те били неграмотни и тъй като те се боели тайната на отглеждането да не достигне до други хора, затова запаметявали техниките на отглеждане на гъби, начините на търговия и живот в песни на местния диалект. Така постепенно те си изработили собствен език, които само отглеждащите гъби разбирали.

Освен това, за да се предпазват от дивите зверове и престъпници, те измислили собствено бойно изкуство, наречено на ароматните гъби. Някои техники от него са се запазили и до наши дни.

Най-представителното въплъщение на културата на ароматните гъби е в храмовия празник в чест на прародителя на гъбите. Всяка година през седмия месец по лунния календар, когато завършва беритбата на гъби, заетите в това производство хора най-накрая си позволяват да се отпуснат и вдигат пищни празненства с различни игри и представления, пускане на фойерверки, тренировки и уроци по бойно изкуство. Най-важната част от тези празненства е "Операта на гъбарите", който се появява през династия Мин. В нея се изпълняват всички тези песни, които разтъжват хората през дългите самотни месеци горе в планината.

Друга важна част от храмовия празник е, разбира се, поклонението на прародителя на гъбарите, както и събиранията в храма на всички гъбари, на които събирания те обсъждат и решават важни проблеми от тяхното общество. Затова, по онова време, храмът на прародителя на гъбите е символ на социалната организация и правата на гъбарската гилдия. Може да се каже, че това е най-ранната професионална организация, която се грижи за опазване на интересите на заетите в сферата и за нормалното протичане на производствения процес.

По-късно, тайната на отглеждането на тези гъби стига и до Япония, Корея и Югоизточна Азия, като оказва влияние и на тези страни. А в Китай това позволява родните места на ароматните гъби да останат с добра екологична среда, тъй като са възведени в ранг на държавни резервати. Освен това, те са подали заявка за включване в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Днес ще спрем до тук, тъй като времето ни изтича. Следващия път ще продължим с ароматните гъби, като, разбира се, ще ви дам и рецепти.

Аз, Тея, се прощавам с вас до следващия път и ви желая много хубаво настроение!