Бях ви споменала, че през юни бях на посещение в провинция Джъдзян по покана на местното правителство. По време на това пътуване се запознахме с различни аспекти от историята и днешното развитие на провинцията, която е един от най-ранно и бурно развиващите се региони в страната, както и един от районите с най-активни контакти с външния свят от стари времена насам.

Днес ще си говорим за селадона – особен вид порцелан, произвеждан само в определен район на провинцията и станал толкова популярен в Европа, че даже и днес в Китай се използва фонетичната транскрипция на френското му название "celadon" наред с оригиналното китайско име "циндзъ", букв. 'зеленикав порцелан'.

В две издания на рубриката по-рано вече ви говорих за историята на порцелана в Китай като цяло, а днес ще се спрем по-подробно на селадона. Той се произвежда главно в района на Лунчюан, провинция Джъдзян, където аз посетих частен музей-сбирка на селадон от различни епохи.

Ако се смята, че порцелан започва да се произвежда в Китай около ІІІ в., като се достига връх през династия Тан, то появата на селадона се отнася към епохата на Петте династии (907-960 г.) след Тан. Според открити в района находки, обаче, се предполага, че производството на по-груби порцеланови изделия е започнало още през периода на Трицарствието, около 5-6 века по-рано. Връх в производството на селадон е през династиите Сун и Юан, като започва да залязва през Мин, когато на мода идват синьо-белия порцелан.

За изработката на селадон са нужни точно подбиране на глината, дървената пепел и специалното изпичане. В миналото са се използвали различни природни багрила за постигане на особения му цвят. Всички тези съставки се намират в изобилие в района на Лунчюан, което именно е предпоставка за развитието на производството му.

За направата на порцелан, изпичането е от огромна важност, като навремето, поради липсата на други средства, контролът на изпичането ставал чрез поставянето в пещта на няколко пробни изделия, които от време на време се изваждали за да се провери степента на изпичане. От значение е и съдържанието на кислород в пещта, като той трябва да бъде по-малко за сметка на въглеродния двуокис. В противен случай, глазурата ще стане тъмнокафява. Освен това, след нанасянето на глазурата, изделието се слага пак в пещта до получаване на прекрасния му зеленикав цвят. Това обяснява голямата трудност за изработката на селадон.

Селадонът се характеризира с прости, но изискани форми, с глазура като нефрит, голяма здравина и специфичен стил. Както ви казах, името му на китайски е "циндзъ", т.е. 'зеленикав порцелан'. А сега ще ви разкажа, откъде той взима името си 'селадон':

Селадон всъщност е герой от френския роман "Астрея" (1610 г.) на писателя Оноре д'Юрфе. Той е млад овчар и носи наметка, направена от малки панделки в сиво и зелено. След многобройни приключения той заживява в една букова гора, където издига храм от зеленина в чест на богинята Астрея. Поради романтичната история неговият образ се прочува из Европа и дрехите в този цвят стават голяма мода. Точно тогава, китайският порцелан циндзъ стига за първи път в Париж и е много харесан. Хората определили цвета му като този на дрехите на Селадон и от тогава този вид порцелан е познат с това име и в други страни, включително и в родината си.

Интересен факт е, че сиво-зеленият цвят на селадона определя в някаква степен развитието на чайната традиция през Х-ХІІІ в., когато главен критерий за качеството на чая се явявала съчетаемостта му с цвета на сервиза, в който той се поднасял.

Има 2 вида селадон – гладък и с пукнатини, които всъщност са пукнатини по самата глазура и са вид стил и в никакъв случай не намалят цената на изделието. Този тип произведения са предназначени главно за украса на интериора и не носят никакви допълнителни рисунки по тях.

Най-добрите изделия от селадон се предназначавали за императорския дворец, тъй като те въплътявали изцяло естетическия императорски дух със своите изчистени и прекрасни очертания и цвета си, който напомня нефрита.

Успоредно с известния Път на коприната, към Запад върви и Пътя на порцелана. По този път селадонът достига до много от мюсюлманските страни и Европа. И досега в Турция и Иран в музеите могат да се видят прекрасни изделия от селадон. Интересно е, че някои от мюсюлманите са смятали, че селадонът е надарен с магически свойства.

За развитието на порцелана в цял Китай, както и отделно на селадона, е характерно, че някои техники за производство са били изгубени във времето, но от няколко десетилетия се водят многобройни проучвания и се организира наново производството, с цел запазване на начина на създаване на тези прекрасни изделия. Също така, се правят и някои нововъведения, които още повече издигат славата на селадона.

Това беше за днес. Аз, Тея, ви пожелавам всичко най-добро! До нови срещи!