Преди повече от 10 години известният европейски дизайнер Арон Студ казва –„Китайските пръчици за хранене за уникални. С тях храната може да се взема, разбърква, премества без особени усилия. Това древнокитайско изобретение предизвиква дълбоко уважение". Трудно е да се повярва, че в такъв малък и много прост китайски предмет е скрит цял културен пласт. Толкова разнообразни и неподражаеми са те. Китайски археолози откриват, че пръчиците за хранене са се появили в Китай преди 5000 години. За пръв път за тях се споменава в писмен паметник от 11 в. пр.н.е. в периода на властване на династията Шан. Може би, поради толкова древния им произход, дори самите китайци не се замисляли откъде се е появила тази традиция да се използват пръчици за хранене. Както казва Ли Чжендао, американски учен от китайски произход и лауреат на Нобелова награда за физика – „тази простота не е нищо друго освен пример за талантливо използване на принципа на лоста. Куайцзъ могат да се разглеждат като продължение на пръстите. Всичко, което може човек да прави с пръсти, може да се направи и с пръчиците. При това ,той няма да се опари или обратно- да се охлади. Действително гениално. "

Днес съвременните изследователи са съсредоточили вниманието си на историята на появата на куайцзъ. В Китай над тази загадка си блъска главата цял научен институт. Вече е научно доказано , че в началото се е използвала само една пръчица- обикновена пръчка за огъня. Единият голям проблем пред учените е да изяснят на какъв етап древните китайци започват да използват две пръчици за хранене. И другият въпрос е – защо другите народи не са приели пръчиците или просто този способ на хранене не им е харесал, макар че с две пръчици се действа действително много по-лесно. Сътрудниците на института постоянно участват в разкопки на древни градове, взимат участие и в археологически експедиции , където изследват бита на прадедите си. Те се ровят и анализират всякакви писмени източници от това време, но отговор така и не е намерен, поне досега.

Така или иначе , куайцзъ са прибори за хранене, които освен в Китай и съседните му страни, никъде повече в света не са открити или използвани. Появата, разпространението и продължителното им използване са вече неотделима част от културата на Китай и китайската кухня, и за многото хилядолетия от появата им до днес, пръчиците за хранене се превръщат в един от знаците, символизиращи Китай.

Много важен за китайците и дълбоко символичен е материалът, от който са изработени пръчиците. Китай и до днес е разпространена поговорката- „Кажи ми от какво са пръчиците ти, и аз ще ти кажа кой си". При разкопки на древни селища, се установява, че първите куайцзъ са се правели от бамбук. Учените даже откриват от какъв сорт бамбук. Той расте само на едно място в Китай, в провинция Хунан. Там има особен микроклимат, който придава на този бамбук специфични свойства. Оттук води началото си и популярния в страната израз - „твърд като пръчици от бамбук". Северните китайци правели пръчиците от дърво, като при това постигнали по-голямо разнообразие и майсторство в изпълненето, отколкото южните. Именно благодарение на изделията на севрните майстори, пръчиците за хранене бързо се разпространяват и в съседните страни. Куайцзъ от червено дърво са били редки и скъпи , и са се ценили също толкова, колкото и висококачствения порцелан. Те запазвали цвета си в продължение на дълго време, и често ставали семейни реликви, които се предавали от поколение на поколение. А черното дърво се считало за най-благородния материал и струвало много скъпо. Древните китайци смятали , че черните пръчици изглеждат много изтънчено и изискано в ръката. Черното дърво придавало на пръчиците тънък аромат , и такива куайцзъ били много популярни , както сред естетите-ценители на красотата, така и сред ценителите на хубавата храна.