Китайските общности отдавна са заели видни, а вече и ключови позиции в икономиката на страните от Югоизточна Азия. Умело приспособявайки се към реалностите на глобализацията, китайските предприемачи и бизнесмени в тези страни са успели да усвоят високотехнологичните отрасли в тези страни и да постигнат впичатляващ ръст на производството. Частното състояние на 20 милиона етнически китайци в Югоизточна Азия в средата на 90-те години надхвърли 200 милиарда долара. От 1000 водещи компании в региона, понече от половината- 517 принадлежат на етнически китайци, които представляват тук едва 5% от населението. По някои данни, етническите китайци владеят почти 80% от частния капитал в Индонезия и 40-50% в Малайзия.

Разпространинето на китайците по света става особено динамично от края на 70-те години, когато започва политиката на реформи и откритост. Сега Китай е най-големият в света източник на миграционни потоци. Емигрантите от новото поколение се насочват вече не към съседните страни от Югоизточна Азия, а предимно към развитите страни – Северна Америка, Австралия, а в последно време и към Европа. Китайското население в САЩ през 2000 възлиза на 2,7 милиона души, тук китайците са най- крупната азиатска общност, като тяхната численост се увеличава 4-5 пъти по-бързо от населението на страната.

В новите условия китайците успешно се проявяват като предприемачи и специалисти в сферата на съвременните производства. В началото на новия век, една четвърт от фирмите в Силиконовата долина се оглавяват от имигранти от Китай и Индия. През периода 2002-2003 г. от Китай за САЩ заминават около 17 000 квалифицирани специалисти по визовата програма Н-1В (работни визи) и почти половината получават работа, свързана с програмиране и нови и високи технологии.

По този начин, китайската диаспора обладава огромен капитал, технологии, мениджърски опит, международни делови връзки. В същото време, тя е по-склонна към сътрудничество с етническата си родина, отколкото с останалите чужди икономически партньори на Китай. Този феномен се обяснява с културно-езиковата общност с населението от материка, с национално- психологически мотиви и подбуди, с традиционното за китайците- емигранти чувство на връзка с родината.В китайски език има даже специално название за т.н. "родови гнезда" – "цяосян". Успешните задморски китайци внасят съществен принос в развитието на родните си места, не само като изпращат пари на роднините си, но и създавайки нови предприятия и фирми, спонсорирайки строителството на болници, училища, и даже- университети. По традиция, имената на благодетелите се увековечават на специални мемориални дъски и паметници.

Всичко това превръща китайската диаспора зад граница в уникален резерв за модернизацията на страната, и властите на Китай се стремят максимално да използват този резерв. На задграничните китайци се предоставят много улеснения в бизнеса, привилегии от битов и производствен характер, отношението към тях е най-грижовно и уважително, и това способства за поддържането на национално-патриотичните чувства.