Предният път започнахме да си говорим по темата за порцелана, който също е едно от най-важните изобретения на китайската нация и голям принос към историята на човечеството.

Предният път, заради времето, се наложи да прекъсна разказа за безсмъртния майстор Дунбин по средата. Сега ще продължа с него.

По времето на добрия майстор Дунбин, минският двор изпратил чиновник да събира данъци в Дзиндъджън – известното средище за производство на порцелан. Този чиновник започнал да дере по 9 кожи от гърба на работниците, като им отнемал даже много старинни порцеланови произведения с висока стойност. Освен това, той карал хората да му изработват специални изделия само за него, като замисълът му бил да разбогатее като се върне в столицата и ги продаде там. Горките работници се претрепвали от работа денонощно. Заради странните му изисквания относно формата на изделията и прилагайки традиционните начини на изпичане, продуктите въобще не се получавали и трябвало да се правят отново и отново.

Това разярило чиновника, който вече се виждал забогатял в мечтите си. Той хванал един камшик и почнал да налага работниците. Някои от преумора и боя не можели вече да се станат на крака. Това много ядосало Дунбин и решил да се жертва в името на събратята си. Той казал на чиновника:"Аз слагам живота си като гаранция, че ще Ви направим, каквото искате, но Вие трябвате да повишите заплащането и да не биете работниците, освен това, всеки месец трябва да давате на човек по четвърт свинско."

Чиновникът, като чул, че Дунбин му обещава изпълняване на поръчката, се съгласил на всички условия. Тогава Дунбин скочил в огнената пещ, а работниците се разплакали. След няколко дена, били изпечени много висококачествени бели и красиви порцеланови изделия.

В памет на Дунбин, който пожертвал живота си заради другите, работниците заровили прахта му в планина близо до Дзиндъджън и построили храм.

Ако се върнем към историческите факти, смята се, че китайците правят за първи път истински порцелан към ІІІ в. и със сигурност през династия Тан (618-970 г.), когато чрез усъвършенстване на технологиите и подбора на съставките, започват да се произвеждат изделия, отличаващи се с белота и тънкостенност. Но всъщност още през династия Шан (ХV---ХІ в.пр.н.е.) се появяват ранните, по-груби, порцеланови изделия, които днес са познати като "примитивен порцелан".

От династия Tан постепенно се развива техниката за комбиниране на нужните съставки и изпичането на изделията при много висока температура. През династия Сун започват да се строят императорски работилници, в които се правел порцелан само за нуждите на двора. Независимо, колко бил богат един човек, ако не принадлежал към императорското семейство, той нямал право да си купи порцеланово изделие.

По това време порцелановото производство вече представлява добре организирана система от хора, специализирани в отделните етапи на цикъла. От това време са открити пещи, които са побирали по 25 000 броя изделия. От началото на ХІV в. почти цялото производство е съсредоточено в Дзиндъджън, чието име си остава до наши дни като белег за висококачествен порцелан. Единият от видовете с марката Яобън по ценност и изисканост си съперничал даже с нефрита и златото. Според мълвата, изделията от Дзиндъджън били ослепителни като сняг, тънки като хартия, здрави като метал. Постига се голямо майсторство и в рисунките по порцелан, като тези цветове се отличават с издържливост и чистота.

През династиите Мин и Цин се достига истинска висота в производството на порцелан, като особено през Цин се засилва износа за Европа. Тогава се постига прекрасния бял порцелан със сини декоративни рисунки, както и този с богати различни цветове. Въпросният син цвят се получава само при определена температура и височина на огъня. През този период се въвежда и емайлираната глазура върху порцелан.

Въпреки че тайната на порцелана е строго пазена в Китай, тя рано или късно става достояние и на други народи. В началото на ХІІ в. тя достига Корея, а през ХVІ в. и до Япония, като местните майстори също успяват да произведат красиви порцеланови изделия.

Що се отнася до Европа, около ХІІ в. търговци започват да внасят по Пътя на коприната и порцелан от Китай, който е посрещнат много добре, но е толкова скъп и рядък, че само много заможни хора си го позволяват и той се превръща в подарък за крале, благородници и висшето духовенство. Чак през ХVІІ в. търговията с Изтока се засилва бурно и порцеланът става достояние на по-широк кръг хора, макар да продължава да е на висока цена и много често, порцелановите сервизи се държали в специални серванти, като служели по-скоро за украшение на дома, отколкото като домакински съдове.

През това време, в Европа се засилва пиенето на чай, кафе и шоколад, което изисква широката употреба на чаши и чинийки. Това подтиква местните занаятчии да търсят начини за производство на порцелан, но дълго време тяхните опити остават безуспешни, макар към ХVІ в. португалци да донасят образци на каолин в Европа. За сметка на това, в процеса на опитите, европейците откриват фаянса. Чак през ХVІІІ в. производители в много части на Европа, главно Франция, Германия, Италия и Англия успяват да произведат порцелан, който може да се сравни с китайския, като интересното е, че за разбиране на тайната на производството на порцелан в Европа помага революционната теория за състава на Земята.

Днес Китай продължава да произвежда порцелан, като се изнася много и за чужбина, особено с нарастващия интерес към страната. А самите порцеланови изделия си остават особена изящна посуда, която може да украси всеки дом и да му придаде естетичност и стил.

С това ще свършим темата за порцелана. Надявам се да ви е била интересна. От мен, Тея, до нови срещи!