Здравейте, уважаеми слушатели! Аз съм Тея и ми е много приятно, че днес пак сме заедно "У дома"!

Вие знаете, че Китай е известен с немалко важни изобретения, които е дал на човечеството. Наред с четирите най-важни изобретения, можем да добавим коприната и порцелана. В по-предно издание на рубриката вече ви запознах с коприната, а днес ще си поговорим за порцелана, който се смята за връх на традиционното приложно изкуство на Китай.

И за коприната и порцелана важи, че дълго време тайната на производството е ревниво пазена в границите на Поднебесната и продукцията се е изнасяла за цял свят на висока цена. Ако за коприната са били нужни специалните копринени червеи, то за порцелана – специалната бяла глина тип каолин. Даже на английски названието на порцелана е идентично с името на Китай, т.е "China". Всъщност, порцеланът е тип керамично изделие, известно с красотата и издържливостта си. Той е бял, прозрачен в определена степен и много крехък и изящен на вид.

Порцеланът се използва главно като висококачествен материал за вази и домакинска посуда, както и за други декоративни предмети. Типът порцелан, който се използва за тази цел, при леко удряне звънти като камбана. Освен това, тъй като порцеланът е най-твърдото познато керамично изделие, например, той се използва и като електрически изолатор и за лабораторно оборудване.

Ако човечеството се научава да прави глинени изделия още през Неолита, преди 8000 години, то в Китай се използва порцелан от 4000 години. Той се приготвя от специална бяла глина и се изпича в пещи при температура 1280С. Той се прави по 3 основни начина, като китайците са толкова изкусни в производството му, че някои порцеланови изделия изглеждат като корал, стъкло, камък и др. Отгоре той се покрива с различни декоративни рисунки.

Както казахме, откриването на порцелана е едно от най-значимите изобретения на човечеството. В Китай, всичко що се отнася до важни древни изобретения, се приписва на божества и се смята съответно за чудо или за божествено дело. Това се отнася и за порцелана и керамичните изделия, като за това се споменава в няколко древни истории.

Едната е за богинята-създателка на човечеството Нюуа, която направила хората от глина. От друга страна, божеството Шъннун дарява на хората умението да пекат глинени изделия. Освен тези две божества, има и други истории.

Каолинът – бялата глина, която е основен материал за порцелана, носи името си именно на едно село близо до известния китайски център за производство на порцелан Дзиндъджън. Именно заради нея, Китай първи изобретява порцелана, тъй като открива този тип глина много по-рано от останалата част на света. Освен това, китайците успяват по-рано да постигнат създаването на пещи, в които да направят много висока температура.

Относно село Гаолин има запазена една легенда, която сега ще ви разкажа:

Преди много-много време, в село Гаолин живял беден момък с фамилия Гао. Заедно с жена си обработвали земя за да се изхранват и живеели много тежко. Една студена зимна сутрин, Гао видял, че под навеса на дома им лежи замръзнал беловлас старец. Той бързо занесъл стареца до леглото, след което му сварил отвара от джинджифил. Старецът бил толкова прегладнял, че нямал сили даже да говори, и само правел знаци с ръка, че иска да хапне нещо. Но в дома на Гао имало само диви треви и нито зрънце ориз.

Съпрузите помислили и решили да идат до съседите-богаташи да заемат крина ориз. От ориза те сварили каша и дали на стареца да яде. След като той се наял, се усмихнал и им рекъл:"Вие наистина сте добри хора, както съм чувал да се говори." След това, той извадил от торбата си един малък камък и го дал на Гао и му заръчал да го зарови в планината до селото и след 49 дена да го изрови, като дотогава той ще се превърне в бяла като нефрит пръст. След това, да занесе тази глина в Дзиндъджън, където ще я изкупят като първокачествен материал.

Гао направил, както му казал стареца и наистина станало чудо – всичко се превърнало в бяла мека глина. Селяните започнали да я копаят и да я продават за много пари в Дзиндъджън. Благодарение на глината, работилниците в Дзиндъджън почнали да произвеждат много висококачествен порцелан.

Другото интересно предание, свързано с порцелана, е за "Безсмъртния майстор на вятъра и огъня". В Дзиндъджън има негов храм, в който е поставено изображението му, пред което не секва никога потока от поклонници, преподнасящи му различни дарове, което не е толкова срещано явление в Китай.

Твърди се, че този майстор е бил истинска личност. Той се казвал Дунбин и произхождал от род на майстори на порцеланови изделия. От малък, Дунбин се отличавал с жив ум и любов към ученето и на 12-13 годишна възраст вече можел сам да изпича изделия в пещта. Баща му починал ненавременно и се наложило Дунбин от доста рано да наследи занаята на семейството. Тъй като бил много умел в работата си, както и се отличавал със силна отзивчивост и добро сърце, той помагал непрекъснато на работниците, въпреки че не бил много богат. Така си спечелил любовта на хората в Дзиндъджън.

Тъй като времето днес няма да ни стигне, тук ще се наложа да прекъсна разказа на историята и ще продължим с нея следващия път.

Аз, Тея, се прощавам с вас до следващото предаване и ви желая много хубаво настроение през тези дни!