Радвам се, че пак сме заедно в моята рубрика „Социален живот". Аз съм водещата Ангелина и ви желая приятни минути с днешното предаване.

Драги приятели, неотдавна, ние, китайците, приключихме едноседмичния отпуск по случай 1-ви май, т.нар. златна седмица в страната. Освен китайците, много чужденци, които работят, учат и живеят в Китай също имаха почивни дни. Как те прекараха тази седмица? Драги приятели, този път наши гост в студиото е красивата българка – Нора Чилева, която в момента временно работи в редакцията вместо нашия експерт – Тея. По време на отпуската по случай 1-ви май, Нора отпътува за град Циндао, красив крайморски град в Източен Китай. В следващите няколко минути нека Нора да ни разкаже как прекара свободното си време в този хубав град.

По време на всички празници в Китай Пекин се превръща в прицелна туристическа точка.От всички провинции се стичат потоци народ с желание да станат част от атмосферата на столицата-площадът Тян-ан-мън, Забраненият град, музеите и културните паметници се пръскат по шевовете.Но най-голямата заплаха за мирно и тихо прекарване на празника идва от местните столичани. Може сами да си представите как хиляди хора, които обикновено прекарват времето си в офисите се отправят на семейни разходки из Пекин и околностите. И така с наивността на дете аз се отправих към спокойното според мен крайбрежие и по точно към град Циндао.

Циндао е един от малкото градове в Китай, който като бивша колония на Германия и Япония може да се похвали със смесица от европейска и китайска архитектура . Но не от приятните къщи бях привлечена аз, а от идеята за безметежно и буквално безбрежно излежаване на плажа. След кацането на самолета аз се изпълних с надежда за истински горещ уикенд-прогнозата бе 25 градуса. За мен Циндао не е напълно непознат, защото преди две години прекарах там няколко слънчеви дни по време на "Бирения фест",организиран всяка година на 15ти август. След настаняването в хотела аз се отдадох на безкрайни планове за утрешния ден.

На сутринта се отправих към плажната алея. И за моя огромна изненада на площада нар."4-ти май" се беше събрало огромно мнозинство от хора. Семейства с деца ,екскурзианти с шапка - козирка за идентификация, баби и дядовци се тълпяха пред малките врати за крайбрежната алея .И тогава чак ме прозори идеята, че денят е 1-ви май, всички почиват и са избрали едно и също място за това. На площада течеше увеселителна програма, а във въздуха се носеха стотици хвърчила с формата на самолети, риби, русалки, пеперуди и др.

Аз тръгнах по задните улички с желание да намеря спокойно място за почивка. Вървях около 15 минути и стигнах до по-широка крайбрежна улица, където бе възможно да се разминаваме с тълпата. За моя втора изненада плажа също се беше превърнал в място за отбелязване на празника. Въпреки ледения вятър множество двойки бяха наизлезли да си правят сватбени снимки под ръководството на фотограф. Те са като бели лебеди позиращи на плажа, но по-интересното е, че тази гледка е изключително типична за Циндао, едва ли не традиционна. И те са навсякъде – в парковете, по алеите, пред бившите германски резиденции, по улиците...

След известно време успях да намеря една скала, която ми се стори уютна и защитена от хорски поглед. Четох няколко часа любимата си книга и се наслаждавах на прекрасното време. Разбира се след 2-3 часа там започна да кипи от хора, желаещи да се снимат с прекрасното синьо море, но това са рисковете, които поемаме за да се наследим на природата по време на китайските празници.

За хора като китайците, които почиват едва 3 седмици през цялата година - за Лунната Нова година, за Националния празник на Китай и 1-ви май е разбираемо желанието за свеж въздух и почивка. На мен лично разходката до Циндао ми хареса въпреки пренаселеността. Хубаво е човек да смени малко обстановката и да има възможност да погледне на живота от друга гледна точка – от тази на хората, които нямат време за истинска почивка.

На втория ден от престоя ми в Циндао падна мъгла и времето стана доста студено. За да не прекарам деня в хотела отидох да пускам хвърчило на плажа. Там се запознах с 2 момчета и 1 момиче от Циндао. Когато изразих завистта си, че живеят близо до морето, те с усмивка ми отговориха че им е нужен повече от час, за да стигнат до плажа, същото време, което ми е необходимо за полет от Пекин до Циндао. Разстоянията са нещо наистина интересно...