Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм Тея и се радвам, че днес пак сме заедно "У дома"!

Предишния път си говорихме за полезния ефект на китайската кухня, малко по-рано за китайския алкохол и за етикета, свързан с него. Като продължение на тези две теми, днес ще си говорим за китайския етикет на храненето.

Сигурна съм, че всички вие вече имате ясна представа, как се хранят китайците и някои от вас може би често ходят на китайски ресторанти в България или пък даже са щастието да посетят Китай и да видят на място в най-оригиналния си вид, как протича едно китайско ядене. Не знам, дали сте се замисляли, че както ние, европейците, имаме определени правила, които спазваме при ядене, това важи и за китайците и не е зле да сме запознати с тези правила, за да покажем на китайските ни приятели и гости, че познаваме и уважаваме и тяхните традиции. Разбира се, още веднъж ви пожелавам да имате възможността да посетите Китай и да се насладите на истинска прекрасна китайска кухня.

Както вече всички знаете, китайците винаги сервират на масата поне няколко различни ястия, като идеята е те взаимно да се допълват като вкус и като ефект върху организма. В дома си те предпочитат да готвят по-малко месни ястия, като месото е по-скоро съпътстващ продукт, а не главен.

Ако се яде в дома, пред всеки стои купичка ориз. А ако се яде в ресторант, оризът като правило се сервира накрая и е желателно да не се яде много от него, иначе това означава, че домакинът не е осигурил достатъчно храна на гостите си. Другата скоба, която трябва да отворя тук, е че широко разпространения по китайските ресторанти в България пържен ориз, тук е непознат и евентуално се среща само в някои южни провинции. Междувпрочем, не е задължително винаги да се яде ориз – особено в ресторант той може да бъде заместен от пържени макарони от различен вид или особени видове питки, нямащи нищо общо с нашия хляб.

Другата главна особеност на общия вид хранене на китайците е супата, която се сервира изключително последна. Обикновено, тя е доста далече от нашите представи за супа или бульон, тъй като се готви за много кратко време и сравнително лека и се пие по-скоро за допълване на чувството за засищане, както и за спомагане на храносмилането. Затова тя не се пие и първа, за да не засити човек предварително. Тук трябва да отбележа, че съвсем отделна разновидност на китайската кухня са т.нар. каши, които ние можем да приемем по-скоро за гъсти супи. Тези каши като правило не могат да се явят заместници на супата, тъй като са много по-хранителни. Китайците обичат да съчетават кашите не с ориз, а с някакъв вид тестено изделие като хлебче на пара мантоу и др. и може да добавят и някои друго ястие, но не много.

Другата особеност е, че нещата, които ние определяме като предястия, там се сервиват заедно с всички останали ястия. Това се отнася и до десертите, като вече е по предпочитание на клиента да каже сладките неща да бъдат сервирани по-късно. Но, като цяло, на китайската трапеза присъстват наведнъж всички вкусове.

Независимо, къде сте поканен от китайци – в дома им или на ресторант, те се чувстват абсолютно задължени да приготвят много ястия, както ние казваме, цели тонове храна. Така че го имайте напредвид, защото трябва задължително да опитате от всяко ястие и да да кажете, че е вкусно, както и да проявявате добър апетит, иначе ще се сметне за неуважение към домакина. Даже и да са сервиварни по-екзотични храни, опитайте поне малко, без предубеждения – пък може и да ви хареса.

Другият проблем, който може да се получи, когато ви канят, е да сервират неща, които по принцип никога не ядете, като люто, зелени подправки, доуфу и др. Тук трябва да подходите според ситуацията. Ако домакинът ви е близък приятел, направо го предупредете, за да избегнете неловкото положение. Ако е по-официална среща, преценете, до каква степен вашите хранителни навици няма да могат да приемат предложената храна. Защото, все пак трябва да имаме впредвид, че на масата ще се сервиват най-различни ястия и вероятността всички да не съвпадат с вашия вкус, не е толкова голяма.

Лично аз обикновено предупреждавам на масата за това, което не ям, но винаги казвам, че нека само в една част от ястията да не се слагат нещата, които не ям, за да не ограничавам останалите. Освен това, самите сервитьори питат за неща, които клиентите не искат да се добавят в яденета.

За да завършим с етикета, свързан с предварителната нагласа и етап преди яденето, да кажа нещо и за самото поръчване. Тук отново трябва да действаме според ситуацията. Ако сме поканени на гости, разбира се, ще приемем всичко, което ни поднесат. Ако сме поканени от близък приятел, той ще ни покани учтиво да си изберем нещо от менюто. Изборът ни, разбира се, трябва да се съгласува с този на останалите, за да няма много еднотипни храни, тъй като всички ядат от всичко на масата. При по-официални случаи, трябва да се остави домакина да избере, като евентуално може да му подскажете, какво бихте искали да ядете или направо да го оставите сам да реши. Ако вие каните, но не сте много добре запознат с принципа на съчетаване на ястията, е добре да помолите китайския ви приятел да ви помогне.

Днес ще спрем дотук, а следващия път ще продължим с темата. Надявам се да ви е интересна и полезна!

Аз, Тея, ви желая много хубаво настроение и чудесни пролетни дни! До скоро!