"Диабет" идва от гръцки -изтичане. Затова и определението "захарен диабет" на практика означава "изтичаща захар".

Това отразява една от характерните черти на заболяването - изтичането на захар с урината. Гликозата присъединява към себе си молекулите на водата и увеличава обема на отделяната течност. В това се състои и причината за възникването на другия симптом на диабета - обилно отделяне на урина. Понякога се губят от 6 до 8 литра течност в денонощие.

Ето защо не бива да се учудваме на жаждата, която постоянно измъчва диабетиците.

Повишението на гликозата в кръвта дава още един характерен признак на захарния диабет - сърбеж. Понякога е толкова мъчителен, че кожата се покрива с ранички от чесането. Към това механично увреждане често се прибавя гнойна инфекция, защото микробите 'мигновено се размножават в сладка среда.

Проявите на хипергликемия включват жажда, обилно отделяне на урина (полиурия) и отслабване. Повишените, макар и по-слабо, стойности на гликозата в кръвта може да се проявят и с общо неразположение, замъглено виждане или повтарящи се инфекции, особено „млечница" (Candida albicans) при жените. Ако не се провежда лечение, може да настъпи обезводняване и кетоацидоза. При едни болни заболяването се установява при откриване, чрез обичайни изследвания, на гликоза в урината. При други диабетът може да не се разпознае, докато не настъпят усложнения. Въпреки че гликозурията може да предположи наличието на захарен диабет, доказването му изисква установяване на повишено ниво на гликозата в кръвта.

Лечение.

Целта на лечението е да се облекчат проявите, да се нормализира нивото на кръвната гликоза, да се предотвратят и лекуват усложненията и да се обучи болният да се грижи за себе си. Диетата е крайъгълният камък в лечението на всички болни. Регулирането на обема и вида на храната (особено въглехидратите) е необходимо, за да се избегнат резките промени в нивото на гликозата в кръвта. Ограничаване на калорийния прием е важно при болни с наднормено тегло, тъй като затлъстяването отслабва действието на инсулина. Лечението с диета може да се нуждае и от допълнително приемане на лекарства и физически упражнения.

Предозирането на лечението може да предизвика понижаване на нивото на гликозата в кръвта (хипогликемия), особено при използване на инсулин.

Високите нива - вследствие на недостатъчно дозиране на инсулина, както и ниските нива на гликозата в кръвта - вследствие на предозиране, могат да предизвикат кома. И двата вида кома могат да се лекуват успешно.

Много диабетици следят състоянието си сами, в домашни условия, с помощта на диагностични хартийки за изследване на гликозата в кръвта. Допълнени от по-специфични лабораторни изследвания, те позволяват на много болни да поддържат за дълго време почти нормално ниво на гликозата.

Не всички обаче могат да се справят с това сами.

Болните от тип две приемат лекарства, които понижават захарта. Те стимулират изработката на инсулин и повишават чувствителността на периферните тъкани.

Болните от тип едно в повечето случаи се нуждаят от инжекции инсулин. Дозата на хормона се подбира индивидуално, в зависимост от тежестта на заболяването. Има инсулин с различна продължителност на действието - кратка, средна и дълга. Инсулинът с кратко действие препятства захарния "пясък" след хранене.

Диабетиците страдат по-често от атеросклероза (дегенеративни промени на артериите, дължащи се на мастни отлагания по стените им), предизвикваща сърдечен инфаркт, мозъчен удар или накуцване (клаудикацио), и могат да развият специфични, наречени микросъдови, усложнения. Тези микросъдови усложнения засягат най-вече очите, причинявайки ретинопатия.

При диабетиците се провеждат редовни прегледи, за да се открият усложненията в ранните им стадии и се назначи подходящо лечение.

от розали