В: Като председател на СБЖ, как мислите, как може да се засили сътрудничеството между информационните медии на двете страни?

О: Ние ще продължаваме с нашето чудесно сътрудничество, но ми се струва, че може би трябва ние с нашите колеги от КЖА да предложим конкретни издания, които да включват рамкови договори, може и устни споразумения и те вече да си разменят и информация, и материали, и колегиални посещения. Мисля, че това е полезното. В тази връзка искам да кажа, че по време на престоя ми в Пекин имах възможността да се срещна с представители от Централната китайска телевизия и доста подробно говорихме за възможно сътрудничество между нея и БНТ – аз съм член на управителния и съвет. Договорихме се да сведем тези контакти до международно сътрудничество и да се развива това, за което говорих, между отделните медии.

В: Има ли вече план за участие на български медии в Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.?

О: Разбира се, че имаме! Няма национална и сериозна българска медия, която да не се подготвя за участие в международната Олимпиада. Второ, БНТ и БНР, доколкото зная, вече са подготвили необходимите документи с китайските партньори по линия на съобщенията за получаване на сигналите. Олимпиадата е едно световно събитие и съм убеден, че китайските ми приятели ще се справят много добре и на мен ми се иска колкото се може повече български слушатели, читатели и зрители да бъдат съпричастни към тази Олимпиада и аз съм сигурен, че така ще стане. Ние от СБЖ нямаме някаква конкретна програма, по-скоро помагаме на различните медии да се разширят или им даваме специалисти с чужди езици.

В: Като журналист как бихте коментирали промените в Китай? Мислите ли, че България би могла да заимства опит от Китай?

О: Разбира се, че има и то много. Аз казах преди това, че в сравнение с преди 10 години сега има много повече усмивки, мисля, че няма какво да коментираме повече. Няма нужда да споменаваме конкретни цени, заплати и др., важното е сигурността, която хората изпитват да излязат даже и посред нощ навън – това са все елементи от социалното добруване. Така че аз го обединявам като усмивка. България може би пропусна много години и остави много неща на произвола, докато тук в Китай нищо не се е оставяло и всичко е вървяло планово и постепенно – ето от това ние трябва да се поучим от вас.

Драги приятели, заради ограничението на времето, днешното предаване ще завърши дотук. Следващия път ще чуете последната част на интервюто с г-н Милен Вълков за посещението му в далечен, древен и съвременен Китай.

Водещата Ангелина ви благодари много за вниманието и ви желае приятна вечер!