Аз съм Тея и днес пак сме заедно "У дома"! В седмицата, предшестваща Великден, реших да си поговорим за един от най-характерните символи на китайската, в частност пекинската, култура – т.нар. Съхъюан. За много китайци тази дума предизвиква представата за истински традиционен дом, който представлява градина, оградена от четирите стени с помещения. От там идва и самото име на китайски – 'ограден от четирите страни двор'.

В течението на историята, Съхъюан се превръщат в основен архитектурен модел за следване при изграждането на жилищни сгради, дворци, храмове, манастири, семейни фирми и правителствени ведомства. В зависимост от предназначението си, те са с по-проста или с по-сложна структура, като се запазва основния модел, който гарантира една сигурна и спокойна среда за обитателите му. Като правило, в един Съхъюан обитава цяло едно семейство.

Според исторически записки, още през династия Шан (ХVІІ-ХІ в.пр.н.е.) домовете се строят около централно празно пространство. Съхъюан много често се строят съобразно местните климатични и географски условия, като, например, в Пекин, се държи на използването максимално на слънцето и предпазването от силния северен вятър, който носи и много прах особено през пролетта. По места се използват различни материали за направата им, с различен брой прозорци и врати, на един или два етажа. Съхъюан в Северен Китай обикновено притежават по-голямо централно пространство, което се дължи на по-обширната територия спрямо населението. Постройките в Южен Китай съответно са в по-голямата част двуетажни, за да могат да пестят пространство и да дават сянка през горещите дни.

В течение на почти 2 хилядолетия, в Китай за основен етичен кодекс се приема Конфуцианството, който оказва влияние и на отношенията в семействата и съответно на построяването на домовете. Стените на Съхъюан правят възможно да се запази вътрешния живот на дома изцяло скрит от външния свят. Според обичаите на китайците, семейните въпроси трябва да останат вътре в семейството. Даже отвън погледнати, сравнително нетолкова сложно украсените стени, порта и покриви на Съхъюан трудно могат да подскажат, каква разкошна обстановка те крият вътре. Единствено само по размерите и броят на отделните подразделения на Съхъюан може да се предположи богатството и положението на собственика им.

При построяването на Съхъюан се вземат предвид и традиционните идеи за петте първоматерии, от които е съставено всичко в света, както и системата за гадаене на триграмите Багуа, като идеята е да се опази дома незасегнат от пожари и природни бедствия.

В Пекин през ХІV в. е построен грандиозния императорски дворец на династия Юан, днес известен като Забранения град. Той се намира в центъра на оградена крепост, като представлява и сърцето на града, и всички негови главни сгради гледат само на юг. Съответно, всички Съхъюан в града са построени в същото направление и ако се е налагало разширяване на дома, то е ставало чрез дограждане на нови Съхъюан към оригиналния по оста юг-север.

Нека сега заедно да надникнем в един типичен Съхъюан, който е пропит с хармонична, удобна, отпочиваща атмосфера – есенцията на истинския дом. Входът в Съхъюан е в югоизточния край на постройката и зад него веднага се изправя висока каменна стена-параван. Тя прикрива всичко във вътрешността на двора, като в същото време главната порта остава широко отворена. За да влезем в дома, трябва да заобиколим тази стена. Другата функция на тази стена според традиционните суеверия е да възпира злите духове.

В двора обикновено има насадени поне 3 дървета, от които едното вечнозелено, а другите – цъфтящи и плодоносещи. В двора често има много цветя и водно басейнче (което може да е цяло езеро - б.а.), в което плуват златни рибки. Птички в клетки допълват пейзажа.

По правило, постройката, която гледа на юг, е предназначена за най-висшестоящите в семейството, защото е с най-добро разположение, като е най-топла през зимата и най-прохладна през лятото. Останалите постройки се разпределят между членовете на семейството според йерархията им по конфуцианския канон. Съответно, северните постройки са били предназначени за прислугата и най-малките деца, както и за кухнята и за други помещения. В тази част на Съхъюан са се приемали гостите и се е вършела друга работа, свързана с външния свят, като така се е запазвал вътрешната част на дома невидима за чужди лица.

Днес, посещението на традиционните постройки Съхъюан е важна част от туристическите програми в Пекин. Най-добре запазените са тези около Забранения град, които се редят от двете страни на типичните тесни стари пекински улички – хутуните. Те са като енциклопедия на историята и културата на Пекин и прозорец в традиционния бит на пекинчани.

С това ще завършим днешната рубрика. На всички вас, аз, Тея, ви желая много приятно изкарване с роднини и приятели на Великденските празници!