Драги слушатели, миналия път ви запознах накратко с посещението на българската журналистическа делегация в Китай. Сега членовете на делегацията вече се върнаха в България и към интензивната си работа там. Но сигурна съм, че те имат много, което желаят да ни кажат. Този път гостът в нашето студио е председателят на Съюза на българските журналисти г-н Милен Вълков. Той ще ни запознае със Съюза, ще ни разкаже за миналото си посещение в Китай през 1996 г., както и за огромните промени в Китай през последните 10 години......

В: В началото ще Ви помоля да се представите с няколко думи себе си и СБЖ.

О: Благодаря Ви за въпроса. Самият аз съм журналист от кариерата, работя от 1978 г. в БТА. Минал съм през всички равнища на репортер, включително съм бил кореспондент за арабския свят в Кайро за 5 години и 2 години бях генерален директор на БТА. Така че никога не съм се отказвал от журналистиката, продължавам да практикувам. СБЖ е една много стара организация, за нас поне. Първият журналистически събор е преди 111 г. и от тогава Съюзът никога не е прекратявал своята дейност. Това е една професионална организация, която в европейски и световен мащаб е създадена доста отдавна, преди повече от век. Сега има над 4000 реални членове на СБЖ, което за малка България е предостатъчно. Нашата дейност е в 3 направления: първото е по линия на творческите прояви на колегите, второто е социално-синдикално, където оказваме помощ на колегите при финансови и здравословни проблеми, и третото е участието на СБЖ в изготвянето на нормативна уредба и закони, свързани с дейността на медиите – и печатни, и електронни. Ние разполагаме с творческа база, където нашите членове почиват при преференциални цени; оказваме парични помощи при трагични случаи, при рождени дни, както и даваме детски на майките-членове на Съюза, които имат деца до 18 годишна възраст.

В: Идвали ли сте по-рано в Китай?

О: Да, точно преди 10 години аз и съпругата ми, която също е журналист, имахме голямото щастие да посетим Китай през 1996 г. по покана на генералния директор на "Синхуа". Тогава аз бях генерален директор на БТА. За съжаление, тогава нямах възможност да видя толкова много колкото сега. Тогава имах срещи само в Пекин, както и бях в град Шънджън, провинция Гуанджоу. Сега бих искал да кажа за това, която ми направи впечатление в Китай при настоящето ми посещение още при слизането на летището. Просто разликата е огромна и като строителство, и като усмивки на хората, ако щете и в цветовете на дрехите. Аз си спомням едно тогавашно посещение на площад Тянанмън – направи ми впечатление, че в дрехите на хората преобладаваха убитите, тъмните цветове. Онзи ден, когато бях в центъра, видях толкова много млади хора с толкова ярки дрехи и много усмивки, че просто няма място за сравнение. Да не говорим за строежите по главния булевард Чан'андзие – това си е направо един световен мегаполис.

Драги слушатели, заради ограничението на времето, днешното предаване ще завърши дотук. Следващия път ще продължим с интервюто с г-н Милен Вълков за посещението му в далечен, древен и съвременен Китай.

Водещата Ангелина ви благодари много за вниманието и ви желае приятна вечер!