Драги приятели! Всяка година, от април до септември, пътниците, пътуващи по шосейната магистрала от Лхаса – административния център на Тибет до град Али, Северен Тибет често отсядат в градчето Паян. Мнозина от тях, особено чужденците предпочитат да се настаняват в хотела"Як". 70-годишният му собственик Иси е бивш крепостен собственик в Тибет.

Градчето Паян се намира в долината между Хималаите и Гандисъшан. Манастирът му и безкрайната снежна планинска верига са свързани в хармонично едно цяло. Един ден, в хотела дойдоха група гости от ЮАР, Нова Зеландия и Австралия. Те черпиха вода с кофа от кладенеца, разположен в двора на хотела, и я качиха в автомобила. Обаче те не бяха настанени в хотела, а лагеруваха в подножието на планината.

Иси не прояви никакво недоволство от това, че те не отседнаха в хотела му, но черпиха вода оттук. Защото той никога не се тревожи за оборота на хотела си. Стикерите, залепени от пребивавалите тук чуждестранни гости на прозорците на хотела, както и чуждестранните туристи, дошли тук заради доброто реноме на хотела, са доказателство за добрия оборот на хотела. Като се спря на хотела си, г-н Иси изглеждаше много радостен.

"След като се проведе политиката за реформа и отворени врати, нашето правителство изработи редица привилегировани политически постановки за нас. Стига само да спазваме законите, можем да правим каквото желаем. Ако е работлив и не се страхува от трудностите, човекът може бързо да забогатее. Например, хотелът ми е открит именно с помощта на правителството. Ние за първи път се занимаваме с хотелиерство. Нашето градче се намира на туристически маршрут, затова хотелът ми е печеливш, с висок оборот."

В хотела"Як" има 20 стаи. Собствеността му е за 600 хиляди юана. Може да се каже, че той е считан за най-заможния там. Откритият Иси сподели с нас, че това въобще е било немислимо за него преди 20 години. Дори и в разцвета на силите си той не се осмеляваше да мечтае за живот, като днешния. Иси изтъкна:

"Преди мирното освобождение на Тибет през 1951 година, бях крепостен собственик в селището Хорба, околия Джунба. След демократичната реформа в Тибет през 1959 година, бях хвърлен в затвора в Линджъ, където прекарах 20 години."

Той ни разказа, че преди демократичната реформа в Тибет, баща му е бил високопоставен чиновник в местното тибетско правителство и логично станал господар на тамошните крепостни селяни. Под господството му работеха над 1000 крепостни селяни и той притежава голям брой едър и дребен рогат добитък.Тогава той живееше от готовото и в разкош и се ползваше с неограничени права над крепостните селяни. След демократичната реформа той като крепостен собственик беше осъден на затвор.

Той сподели с нас, че от 20-годишния живот в затвора той се научи на умението да се самоиздържа. Например, се научи на шивачество. След като бе освободен от затвора, той откри шивачница и започна да живее на самоиздръжка.

През последните 20 години в Тибет прииждат все повече туристи. Иси има търговски нюх и откри първия хотел в селището и поддържа връзки с местната туристическа агенция и чрез нея препоръчва своя хотел. Така хотелът му постепенно привлича все повече туристи. Хотелът му бързо е разширен от 4 до 20 стаи.

В момента в хотела му още няма отделни бани, тоалетни чинии и телевизори. Понякога в полунощ прекъсва тока. Но хотелът е чист. От двора му туристите могат да се наслаждават на снежните планини и залез слънце, както и на светлата луна и безбройните звезди в небосвода във вечерно време. С нарастването на известността на хотела, Иси става и местна звезда и е избран за член на комитета на КНПКС в Тибет. Приятели! В днешната рубрика ви разказахме за Иси – бившия крепостен собственик.