Уважаеми слушатели, може да ви са непознати изразът „последните грижи" и болницата за „последните грижи". В днешната рубрика „Наука, традиция, здраве" нека да се запознаем с болницата за „последните грижи" в Пекин.

Болницата за „последните грижи" приема тези, които са болни от неизлечими болести, за да те в последните дни в живота си да забравят болките и страха от смърт, и да си отиват с достойнство. В пекинската болница Сунтан пейзажите са красиви, все едно сме влезли в един парк, а не болница. Десетки възрастни седнат в градината. Някои пеят, други спортуват. Обаче те не са обикновени хора, които спортуват всяка сутрин, защото за тях не остава много време.

Болницата Сунтан за „последните грижи" изпълнява функции и на старопиталище. Болницата е създадена преди 20 години и предоставят на болните от неизлечими болести медицински услуги, психологически консултации и денонощно придружаване. В болницата има сто стай и работят повече от сто медицински сестри. Сега в нея са настанени 230 възрастни.

Директорът на болницата Сунтан господин Лу Уей счита, че китайците запазват традицията да се грижат за старите, но тези, които са болни от неизлечими болести, не само се нуждаят от грижи в живот. Затова болницата за „последните грижи" е много важна за тези хора.

„Децата могат да подкрепят болните с обичта си, но тези болни имат и други нужди. В семейството роднините им обикновено не са опитни медици и нямат специална програма за лечение, съща така и не могат да предоставят на болните психологическа помощ. Затова децата не трябва да се откажат от грижите на обществото за възрастните болни."

Историята на болницата Сунтан е и история на дейността за „последните грижи" в Китай: в нея са хоспитализирали около 17000 клиенти, средната им възраст е 82 години, най-възрастният от тях е починал на 109 години, а най-малкият – 4 дни.

Поради специфичните клиенти, болницата още от създаването си започна 24-чосови услуги на клиентите, а гледачките 24 часа са до тях. Лекарите и медицинските сестри всеки момент са в пълна готовност да се грижат за тях. Старша сестра Ли каза:

„Гледачките ни стават всеки ден в 5, 6 часа, къпят и хранят старите. Тези, които могат да се движат, започват да спортуват, а гледачките трябва да обръщат и масажират тези, които лежат всеки ден."

Друга специфика на болницата Сунтан е, че тя поддържа постоянни връзки с около 200 обществени заведения и ВУЗове. Доброволците от обществените заведения и ВУЗове през свободното си време често идват тук да представят художествени програми за старит, да говорят с тях и до помагат да медицинските сестри и гледачки. Те се чувстват щастливи, че могат да направят нещо за тежко болните.

В болницата наш репортер неочаквано се срещна с доброволци от Китайския медиен университет. Те казаха, че често идват тук, един път седмично. Една баба тук много обича да говори с тях. В стаята на 91-годишната баба нашият репортер видя много изкуствени птици и звезди от хартия. Тя каза, че вече е тук дълго време. Весело й е тук, защото всички са толкова добри към нея.

Понастоящем в Китай има около 130 милиона възрастни хора, които заемат 10% от общото население на страната. Затова отношението към възрастните, особено към тези възрастни, заболели от неизлечими болести, е въпрос в център на вниманието на обществото.

В Китай вече са създадени над 200 болници за „последните грижи", в които работят няколко хиляди лекари, медицински сестри и гледачки, а във ВУЗове по медицина са открити учебни предмети в това отношение. В момента се подготвят Асоциация за „последните грижи", която има за цел събиране на средства и материали в обществото за тази дейност. /Хъ-Т/