Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм Тея и се радвам, че днес пак сме заедно "У дома"!

Днес ще си говорим за чаената култура на тибетците, която се различава доста от типично китайската, и е сходна с тази на монголците и други народности от тази част на страната. Мисля, че ще ви е интересно да узнаете за особеностите на тази традиция.

За тибетците сутрините и отделните яденета не може да минат без пиене на т.нар. "сладък" чай, приготвен от мляко, захар и отварата от сварени ферментирали чаени листа или пък "маслен" чай, в който пак има чаена отвара, смесена с масло и сол.

Първо се сварява пресован чай до осезаемо гъста червена отвара. След това, масленият чай преди сервиране трябва да бъде добре размесен с помощта на дървен цилиндър. Течността се налива в цилиндъра, в който има бутало, добавя се маслото и солта и чрез буталото се постига ефекта на размесване. След това напитката се връща на огъня и скоро е готова.

Тибетците пият маслен чай от хилядолетие и за тях той вече е неразривна част от ежедневието, както и задължителна напитка, която се поднася на гости. Аз лично съм пила този чай и за мен е с много приятен вкус и хранителен.

Пиенето на тези два вида чай е свързано неразривно с местния хранителен режим и климат. Тибетците ядат главно месо на як и кози и овце. Силният маслен чай не само помага за поддържане на тялото топло в студения климат и за премахване на умората и жаждата, но и засилва храносмилането на месото, което е постоянна част от трите всекидневни яденета. Така се постига балансиране на алкалната и киселата среда в организма. Според местна поговорка, ако на други места хората не могат да живеят без сол, то тибетците не могат да живеят без сол и чай.

Според обичая на тибетците, на госта се сипва чай, но той не може да отпие от него, докато домакинът не вдигне наново чайника. Масленият чай се пие на отделни глътки и след всяка глътка домакинът допълва наново купичката. Така, тя никога не остава празна. Ако гостът не желае да пие, той просто не докосва чая, докато не си тръгне – тогава изпразва купичката, като оставя малко на дъното и с това спазва традицията без да обижда домакина.

Другият интересен факт, свързан с пиенето на чай в Тибет, е използването на дървени купички. Те могат да се видят навсякъде – в чайни, по пазари. Тъй като дървото е по-леко и издържливо, а и лесно за пренасяне, всички тибетци предпочитат да носят по една купичка със себе си. Те ги използват за пиене на чай и за ядене. В този контекст, не е учудващо, че дървените купички се използват като метафора на любим човек. Разбира се, използват се и купички от други материали като керамични, сребърни и нефритени.

Един набор купички обикновено включва 2 големи и една малка купичка. Те може да са украсени например със сребърен обков с различни фигури или пък да са целите покрити със сребро или по тях да са издълбани красиви орнаменти. Към тях може да има капаче и поставка, също направени от сребро или дърво. На капачето може да има и полускъпоценни камъни, които да служат за захващане. Чинийката може пък да е във формата на лотусово цвете, с различни благоприятни знаци, издълбани на всяко листче на цветето. Най-скъпите купички може да струват цели 10 яка.

Когато тибетците сервират маслен чай, на масата се слага една голяма и една малка купичка, като голямата е за бащата, а другата за майката. Това е като знак на уважение към бащата като глава на семейството. Междувпрочем, в миналото, мястото на жената във феодалното тибетско общество се приравнявало на най-ниското стъпало от най-нископоставената социална група на номадските племена. Така или иначе, и в наши дни се внимава особено на жената да се поднесе по-малката купичка, иначе ще се сметне за невъзпитание.

Другото интересно нещо е, че всеки ползва собствена купичка. В дома те се съхраняват в шкаф. Както казват тибетците:"Мъжът и жената използват различни купички, както и бащата и сина, майката и дъщерята, а и братята – всеки използва неговата си купичка." Ако дете вземе чужда купичка, то ще бъде смъмрено сериозно и даже заплашено, че така ще си навлече лошо бъдеще. Когато децата се оженят и идват да видят родителите си, те продължават да ползват тяхните си купички. Ако синът доведе със себе си снаха, тя пие от временна керамична купичка. Също така, на гостите често се сервира в керамични купички.

Също така, не може да се пие от пукната или нащърбена купичка, особено сутрин, за да не си навлекат лош късмет. Тогава купичката трябва да се замени.

Любовта между съпрузите може да се види и чрез купичките за чай. Когато мъжът се отправя на дълъг път, жена му напълва първо неговата купичка, а после своята. Когато свършва нейния чай, тя изсипва чая от купичката на съпруга и на чисто място и прибира съда в шкаф.

Това беше за днес. Надявам се темата да ви е била интересна и даже и да не стигнете до Тибет, да имате възможност да опитате тази интересна напитка.

От мен, Тея, по случай настъпването на астрономическата пролет, пожелания за много хубаво настроение!