Пчелният мед не е регламентирано лекарствено средство, обаче хилядолетният опит на народната медицина, както и по-новите проучвания на съвременните клиницисти му отреждат място сред природните продукти с лечебно действие.

Целебната му сила е известна още от древността: той не дразни стомаха и се усвоява лесно от организма, помага при редица заболявания и успокоява нервната система.

В действителност медът е незаменима храна в ежедневното меню на човека. И това се дължи най-вече на забележителния му състав: витамини от групите А, В, С, К, Е, органични киселини, ензимите инвертаза, липаза и много химични елементи, които се срещат в кръвта в съвсем малки количества.

Полезно е да се консумира мед, но в определени количества: до 100 г дневно. Най-приемливо е това да става 1 час преди лягане или 3 часа след хранене.

Медът може да бъде разтворен в топла (не гореща) вода и така да бъде приет от организма.

Тъй като медът е богат на ензими, действието му улеснява функциите на храносмилателните жлези. Той подобрява и съня. Пчелният продукт, съчетан с лимонов сок, мляко или билков чай, помага също при простудни заболявания.

Инхалации с мед.

Медът потиска развитието на причинителите на гнойни процеси при заболявания на дихателните пътища - различни видове стафилококи, причинителя на пневмонията и др. При простудни заболявания широко разпространено е приемането на мед с топло мляко, със сок от лимон, с топъл чай. При катари на горните дихателни пътища се препоръчват парни инхалации с мед -това е осъществимо и в домашни условия: за парен инхилатор се приспособява чайник, в шийката на който се вкарва гумена тръбичка, съединена в другия край със стъклена или пластмасова фуния.

В чайника се поставят около 100 мл вода и след завирането й се прибавят 2 кафейни чашки мед. При умерено врене на течността в затворения чайник болният вдишва излизащите през фунията пари в продължение на 15-20 минути. Тези инхалации се правят и при фарингити, ларингити, синузити.

Антимикробно действие.

Антимикробно действие на меда, се дължи на активния кислород, който се отделя от постоянно образуващия се в разтворите на меда водороден прекис. Този активен кислород действа смъртоносно върху много видове микроорганизми, особено върху тези, който причиняват възпалителни процеси по лигавиците на устата, на горните дихателни пътища, както и върху причинителите на гнойни процеси по кожата. (Затова е по-добре, а това е известно още от древността, медът да се приема след като се разтвори в хладка вода, натурален сок и др.)

Антимикробното му действие е доказано и спрямо едноклетъчния паразит трихомонас вагиналис, предизвикващ упорити хронични възпаления във влагалището на жената и пикочния канал на мъжа.

от розали