Пиняо е център на една от околиите в провинция Шанси. Този малък град с население от 30 хиляди жители, има твърде солидна възраст. Той е на повече от 2700 години, а става областен център още от момента на образуване на административните единици в Китай (221 г. преди н.е.) и е такъв и до днес. Благодарение на блегоприятното му разположение – далеч и от столицата, и от границата, но пересечна точка на много търговски пътища – градчето много малко се е изменило от времаната на Цинските и Минските императори и сега представлява, както пишат пътеводителите, "град-музей под открито небе". В 1997 году древният град Пиняо е внесен от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно и природно наследство. Сега той активно се развива като туристически център, но още не е успял да загуби очарованието си.

В средата на 90-те години, китайцте с изумление откриват, че, независимо от всички усилия на Културната революция, Големите скокове и други исторически катаклизми, град Пиняо в провинция Шанси (наричана още "тази, която е на запад от планините") е съхранил очарователния вид на провинциален град от времето на династиите Мин и Цин. В пределите на древните крепостни стени практически отсъстват образци на архитектурата от индустриалната и постиндустриалната епохи. Градът представлява равностранен трапец, най-дългата страна, на който - южната стена е дълга 4 ли, а останалите 3 три са по 3 ли всяка (един ли е малко повече от 0,5 км. На север, изток и юг пътят към стената е преграден от ров с ширина 6 метра. Защитните стени са високи около 10 м –те са построени от насипи и са измазани отгоре със сив кирпич. Всички постройки в града са построени от този вид глина, а също и мостовете. Ширината на крепостната стена навърха е около три метра, и рикшите, които разхождат по нея туристите, се разминават без особени проблеми. Градскта стена, е укрепена със 72 кули (колкото са и учениците на Конфуций). В града се влиза през шест порти Южна, Северна, Горни и Долни Източни и Западни. Подстъпите към вратите са укрепени с бастиони. Противникът, проникнал зад първата решетка , се оказва заклещен в обръч от стени. От вратите тръгват централните улици ,които имат прости и ясни имена - Голяма западна улица (след центъра на града тя става Голяма източна) и Голяма северна. Улиците на града са пълни с китайски и чужди туристи. Тълпи от туристи изпълват многобройните музеи и забележителности в градчето.Срещам една голяма група, която се състои ,предимно от руски туристи. Ето какво каза една от тях-Марина:

- Ние направихме удивително пътешествие в прекрасния древен град Пиняо. Най-интересното е,че даже не всички китайци знаят за него, и затова ,когато се приготвяхме за това пътешествие, много хора бяха изненадани, че отиваме там.Но ние знаехме за този град отдавна- това беше наша мечта, която накрая осъществихме.

- -Какви са впечатленията ти от този град?

- Това е уникален град,единственият в Китай, който е запазил древната си планировка и архитектура, всички постройки и градската стена с бойните кули. Този град е абсолютно неподвластен на времето, и то сякаш е спряло тук.