Здравейте, уважаеми слушатели! Аз съм Тея и ми е много приятно, че сме заедно в тази празнична седмица в първите дни на китайската Нова година. Китайците празнуват всичките тези дни, като разнообразяват гощавките у дома с посещения на народни тържества в т.нар. храмови празници, които в наше време се провеждат не само при храмове, ами и в паркове.

Днес ние ще си говорим за традиционните ястия и лакомства, които китайците свързват именно с празнуванията около Нова година.

Всъщност, прди приемането на грегорианския календар за държавен в Китай през 1949 г., под Нова година се е разбирал именно този празник, падащ се в края на януари – началото на февруари. След установяването на КНР, под името Нова година се приема празника на 1-ви януари, а под Пролетен празник – традиционния празник според лунния календар.

Когато си говорим за ястията, свързани с Пролетния празник, то трябва да започнем още от последния месец на старата година, когато започват да се правят приготовленията за празнуванията. Формалното начало на тази подготовка е варенето на кашата на Осемте скъпоценности за осмия ден на месеца – празника Лаба. Всички значат, че щом се вари тази каша, значи не остава много време до Нова година.

По време на празника Лаба, децата вече започват да си мечтаят за всичките вкуснотии, които се приготвят за Нова година, и подпитват родителите си, колко още остава до Пролетния празник. В Пекин на тези въпроси се отговаря с едно римувано стихотворение, което ще се опитам да ви преведа:"Дечица, дечица, не бъдете толкова лакоми; след празника Лаба скоро идва и Новата година; на Лаба правим вкусна каша, която ще ядем няколко дена и така неусетно ще стигнем до 23-и, когато ще ядем сладките 'тангуа'; на 24-ти ще пишем големи пролетни стихотворения за външната врата; на 25-ти ще пържим тофу; на 26-ти ще оставим да се задушава свинското месо; на 27-ми ще заколим кокошка; на 28-ми ще правим спагети; на 29-ти ще варим на пара хлебчета мантоу; на 30-ти няма да спим цяла нощ; а на първия ден на Новата година ще се обиколим всички роднини и приятели да си честитим празника."

Кулминацията на тези приготовления е пиршеството на Нова година, което е отрупано с ястия не само с чудесен вкус, но и с важно символично значение. Обикновено, това значение е поради омофонното звучания на названието на ястието или поради формата му. Тук влизат питките, хлебчетата мантоу, десерта 'ниенгао' и др. Тълкуванията на значението на ястията зависи от самите хора – например, ако това е в селата, те влагат значението "богата реколта", ако е служител, то "успех в кариерата", ако е бизнесмен – "увеличаване на богатството", ако родители – то децата им да преуспеят. Освен това, всички се надяват, че Новата година ще донесе обновление във всичко и изпълнение на желанията. А едно от пожеланията винаги е общо – да се запази хармонията и единението в семейството. Затова никой не трябва да липсва от празничната трапеза и всички в Китай правят всичко възможно за да се върнат по домовете си в навечерието на празника.

Много от вас вече знаят, че най-важното ястие на новогодишната трапеза са китайските пелмени "дзяодзъ". Те се приготвят непосредствено в самата вечер, като всички участват в правенето на тестото и плънката и после в завиването на пелмените. По традиция, цяла нощ вари вода, в която се слагат пелмени, които като се сварят веднага се изваждат за да се изядат, а на тяхно място се слага да се вари следващата порция. Това трябва да продължи преди небето да започне да просветлява.

Предният път ви говорих за историята и ви дадох рецепта за пелмени в яйчена кора (вж предишното издание на рубриката). Днес ще допълня няколко исторически факта. Още през Трицарствието има писмено сведение, че "дзяодзъ се правят във формата на полумесец и се ядат навсякъде из Поднебесната". През династия Тан, начините на правене на дзяодзъ и формата им се доближават до днешната. В записките от династия Цин пък се казва, че "на Нова година се прави богата трапеза за всички, на която присъства вид плоско тестено изделие, наречено 'дзяодзъ', което означава сменянето на старата година от Новата." Тук трябва да отворя скоба и да ви поясня, че според китайския начин на изчисляване на времето, всеки ден се дели на 12 двойки часове, като всяка двойка има собствено име, заимствано от 12-те циклически земни знака. Часовете между 23 ч. и 1 ч. се наричат "дзъ". Именно по време на "дзъ" се извършва смяна (самият глагол на китайски звучи 'дзяо') на старата с Новата година. От тук и съчетанието 'дзяо дзъ'. Затова в навечерието на празника, хората трябва да ядат пелмени дзяодзъ, които са омофон на "смяна по време на часовете дзъ", с което се изразява символично идеята на изпращане на старото и посрещане на новото.

Предният път ви разказах, че в новогодишните пелмени се слага една монетка, като идеята е, на когото тя се падне, в него ще е късмета през Новата година. В някои места в северен Китай пък варят дзяодзъ заедно с макарони, което изразява омофонно идеята на "златни нишки се промушват между скъпоценности".

Днес ще спрем до тук, а следващия път ще продължим. Аз, Тея, ви пожелавам много сполука през Новата година! До нови срещи!