Здравейте, уважаеми слушатели! Аз съм Тея и се радвам, че днес пак сме заедно "У дома"!

Наскоро разговарях с българин, който ми разказа, че по случайност в дома си намерил детско сметало и за изненада се оказало, че никой в семейството му не знае, как то се ползва. Докато в Китай, ученето на смятане на сметало влиза в училищните програми и може да се види във финансови учреждения, магазини, хотели, наред с най-съвременни компютри и други изчислителни уреди. Той може да се види и в улични магазини, където няма други помагала за смятане, както и е подходящо за слепи хора. То е единствения начин за смятане в по-бедни райони. Някои възрастни хора го предпочитат пред всякаква електроника, защото визуалната им памет на резултата на сметалото е по-добра спрямо някакви цифри на екран. Освен това, самият начин на прехвърляне на зърната на сметалото при смятане на голямо количество числа за много е по-удобен, отколкото употребата на клавиатура.

Освен това, в Китай, в специалностите, свързани с финанси, има задължителен държавен изпит по употреба на сметало, като даже има и различни нива на владеене, за което се издава сертификат.

В световните езици за сметало се използва гръцката дума 'абакс', което буквално значи 'изчислителна дъска'. Самата дума калкулиране (т.е. 'изчисляване') идва от латинската дума 'калкулус', т.е. 'зърно, кръгло камъче'. Но всъщност китайците първи изобретяват сметалото и впоследствие, китайският 'суанпан' е наречен и "първия компютър", тъй като е използван за математически модел при изобретяването на ранните електронни компютри. Междувпрочем, сметалото не е еквивалент на днешната думата "калкулатор", а е по-скоро механичен помощник в смятането, позволяващ да визуализираме отделни стъпки на по-сложен изчислителен процес. В тази връзка, то се препоръчва за заучаване на таблиците за умножение, което по принцип е трудна задача за малките ученици. Също така, използването на сметало като цяло засилва математическите способности на учениците, което е причината на места в Китай то да се преподава още в детските градини.

Китайското сметало може да се използва за основните математически функции: събиране, изваждане, умножение и деление, както и за някои по-сложни задачи, свързани с дроби и корен квадратен.

Според легендата, сметалото и самата математика са изобретени от човек на име Ли Шоу, живял по времето на Жълтия император. По традиция, изобретяването на много от ежедневните неща се присъждат според легендите на Жълтия император, включително риболовството и лова, дрехите и шапките, колите и корабите и др. Той забелязал, че тогавашните начини на смятане и записване на числа чрез възлово писмо и правене на резки водят до голямо объркване и не са точни.

Един ден, Ли Шоу, който служил в двореца, отишъл да яде праскови. След като се наял, седнал под дървото да си почине и се загледал в прасковените костилки. Той ги събрал, занесъл на императора и му предложил да ги използват за отбелязване на суми. Ли Шоу бил назначен за казначей на царската хазна. С различни видове костилки той отбелязвал различни типове неща. Постепенно той преминал на камъчета, които започнал да завързва на връзка, за да не се губят. Най-накрая, с помощта на други трима мъдреци, измислил сметалото и начините за записване на числа.

Поради простия начин на смятане, даже и необразованите хора могат да ползват сметало и досега в селата в Китай се използват числата, измислени от Ли Шоу, които са различни от китайските йероглифи.

Сметалото в Китай претърпява големи промени в хода на историята, докато се стигне до днешния му вид, оформил се през династия Юан (ХІІІ-ХІV в.). Китайското сметало е изработено от твърд сорт дърво или друг твърд материал, вкл. и нефрит. То представлява хоризонтална дъска, разделена на 2, на която на вертикални пръчици са нанизани свободно плъзгащи се зърна, като има по 5 зърна отдолу и по 2 отгоре. Горните зърна има стойност 5, а долните – 1. При събиране, зърната от двете половинки се преместват в посока разделящата ги линия, а при изваждане – обратно. Ако се смятат дробни числа, двете най-крайни колони от дясно се отделят за числата след дробния знак. Най-малките числа са от дясно и резултатът се чете от ляво на дясно.

С времето, сметалото стига и до Корея и Япония, където се модифицира и също до ден днешен е на голяма почит. В Европа употребата му замира към ХVІІІ в.

Днес в Интернет могат да се намерят много нагледни помагала за употреба на смятало, но, разбира се, ако искаме да постигнем ловкост и бързина в смятането, трябва да се използва истинско сметало.

Сега, освен практическата употреба на сметалото в Китай, то представлява и изискан подарък, особено ако е изработено от висококачествени материали. Също така, в по-малки размери, то се предлага и като туристически сувенир.

С това завършваме днешната рубрика. Надявам се да ви е било интересно, а може би някои ще опитат отново да смятат на сметало.

Това беше за днес. Аз, Тея, ви желая всичко най-добро! До нови срещи!