Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм Тея и за мен е удоволствие днес пак да сме заедно "У дома"!

Само след два дена навлизаме в седмицата на коледните и новогодишните празници, които носят много радост. В Пекин също цари празнична атмосфера, макар тези празници да са по-скоро ново явление и за много китайци все още нямат особен смисъл.

Днес ще ви разкажа за една интересна традиция в Тибет. Тибетците имат обичая да обикалят около планини в годината на коня, около езера в годината на овцата и около гори в годината на маймуната.

В Тибет има три свещенни големи езера- Мапам, Ямджо и Намко. На всеки дванадесет години, в годината на овцата тибетците се събират около тези езера и ги обхождат по посоката на часовниковата стрелка.

Днес ще говорим за събирането при езерото Намко, чието име означава "Небесно езеро". То е разположено на височина 4718 м. надм.вис. и се простира на площ от близо 2000 кв.км. Това го прави най-голямото езеро в Тибет и второто по големина солено езеро в Китай.

Намко е известно с прекрасните си пейзажи и променящи се изгледи, с богатия си див растителен и животински свят. Годишният улов на риба достига 350 000 кг., но сега вече е забранен за да може да се опази биоразнообразието там.

Намко е и свещено място за тибетския будизъм, като за тибетците то е пазител на религията Бон. До него е изграден храм, в който се стичат голямо количество пилигрими и поклоници, които са особено много в годината на овцата.

Според преданието, към края на ХІІ в. известен тибетски монах идва при езерото и го намира за подходящо като място за извършване на будистки ритуали. Именно той поставя началото на обикалянето на езерото веднъж на 12 години.

Постепенно, в района се появява цяла "гора" от манастири, в които идват пилигрими и известни монаси, които се стремят към просветление и развиване на будизма. Днес на четирите страни на езерото са останали по един манастир, в които продължават да живеят монаси, които водят прост начин на живот. Те с удоволствие разказват легенди и истории, свързани с езерото и будизма.

Според легендата, при обикалянето присъстват самия Буда и други будисатви и вайри, които държат специален съвет. Затова, ако човекът прави обиколката с чисто сърце и повтаря непрекъснато – ако може 100 000 пъти – сутрите, то той ще стане образован човек, ще успее да си изгради съвършен характер и добродетели и евентуално ще достигне просветление и ще стане Буда. Освен това, обиколката около езерото в правилния момент е равна на 100 000 обиколки в друго време.

Това е причината всяка година на овцата тук да се стичат потоци от хора, като атмосферата става най-оживена по време на петия и шестия месец от тибетския календар. Последният засега празник там беше през 2003 г. Тогава около езерото се събраха много хора, някои от тях водеха цялото си семейство, включително и новородени деца. Те дойдоха с автобуси, камиони, коли и мотоциклети, даже и на коне. Цялото крайбрежие беше осеяно с палатки и кипеше от дейности. Хората издигаха донесените със себе си борови стъбла за да се молят за благословията на божествата и за мир.

На двата високи каменни стълба се вееха огромни количества разноцветни тясни знамена със сутри. Всеки от този стълб е висок по 30 м., а помежду им има 8 м. Те са толкова широки, че вътре може да се побере по един човек. Някои тибетци вярват, че там обитава божеството на езерото.

Самата обиколка отнема около седмица. Вярващите палят ароматни растения на Щастливия остров, за да предизвикат благопожеланията на божествата. След това, те хвърлят белоснежна хада (вид шал, който се използва от тибетците като израз на гостоприемство и чистота на намеренията – б.а.) в езерото, за да разберат, дали желанията им ще бъдат изпълнени. Ако шалът потъне, то желанието е било прието от Буда; а ако остане да плава на повърхостта или потъне само наполовина, това означава, че молещият се не е искрен и го очаква някакво нещастие.

За друго божество на име Лу, молещите се приготвят т.нар. "скъпоценна бутилка", в която има сутри и дарове като житни растения и лечебни билки. Те хвърлят тази бутилка в езерото като жертвоприношение за вездесъщото божество, което носи късмет и пази от болести.

По време на обиколката, хората се молят на различни божества, отговарящи за определено нещо. Тибетците смятат, че даже в малка дупка, голяма едва колкото следа от конско копито, може да има няколко невидими божества.

Хората се молят поотделно и на петте острова на езерото, които се смятат за въплъщение на Будата на Петте посоки. Тези острови са много интересни като топография и са покрити със странни цветни камъни.

Другото интересно предание, свързано с езерото Намко, е за хилядолетната риба, голяма като крава, и за т.нар. "езерни овци", които приличат на дракони. Тези езерни овци често изскачат от езерото на групи от 3 до 5 и се вярва, че този, които ги види, цял живот ще му се изпълняват желанията.

Намко има огромно значение в живота на тибетците. При прекарването на Цинхай-тибетската жп линия, правителството взе сериозни мерки и езерото бе отградено със специална преграда от торби с пясък за да не се наруши по никакъв начин екологическата и религиозната атмосфера там.

Това беше моя кратък разказ за един оживен тибетски празник, в които хората се молят за здраве и щастие.

Аз, Тея, ви желая от сърце да прекарате едни чудесни и весели празници! До нови срещи!