Здравейте, уважаеми слушатели! Аз съм Тея и ми е много драго днес да се срещнем пак тук "У дома"!

Миналата седмица, т.е. последния четвъртък на ноември, в САЩ се отбеляза празника на Благодарността. В Китай той е познат може би само на хората, които изучават по-усилено английски или са посещавали Щатите. Но настъпването му повдигна въпроса за благодарността в китайското общество и най-вече на благодарността на децата към родителите. Предполагам, ще ви е интересно да се запознаете, с какви мероприятия са били привлечени децата да почувстват и изразят благодарността си към родителите си.

За да разберете по-добре този въпрос, ще си позволя да отворя една скоба и да ви напомня за сегашното положение в китайското семейство. Ограничението на раждаемостта доведе до явлението на т.нар. "малки императори", под които се разбира едно дете, около което се въртят родители и баби и дядовци, изпълняват му се всички желания и капризи. Тези деца учат по много натоварени учебни програми, както и са записвани на най-разнообразни курсове, които се простират от учебните предмети до занятия с музика с различни инструменти, танци, калиграфия и по-малко спорт. В резултат на този затворен кръг, тези деца израстват неспособни да се справят с най-ежедневните неща в живота.

Днес няма да говорим за усилията, които се полагат за повишаване на способностите на децата да се справят сами, а за възпитаване на благодарност у тях към родителите за положените усилия.

Една от основните добродетели в изконната китайска етика е синовната обич и послушание. Понятието "сяо" е наредено от Конфуций измежду основните морални качества, които всеки трябва да притежава. По-късно, това качество се подчертава в много будистки и народни притчи. Така, синовната почтителност се нарежда като най-високото морално качество и се приравнява с обичта към Родината. И до наши дни в Китай, ако един човек бъде определен като "сяошун", т.е. помагащ и обичащ родителите си до старини, то това се смята за едно от най-ценните качества на характера му.

Отделно от това, в Китай съществува празника на Двойната девятка, за който ви говорих наскоро, който е и традиционен празник за изразяване почтителността си към възрастните хора. Също така, по време на Нова година, децата трябва да се поклонят на родителите си. На празника на учителите те пак засвидетелстват по различен начин уважението си към по-възрастните.

Много училища и детски градини от цялата страна се възползваха от идеята на тазгодишния американския празник на Благодарността за да засилят обучението по етика и морал на децата. Бяха организирани редица мероприятия под мотото "Да ценим родителите си - да полагаме усилия за да им се отплатим за любовта". Само в Шъдзяджуан, град близо до Пекин, в тази кампания са участвали на 100 000 ученици и студенти.

Сегашните ученици са родени след въвеждането на политиката за ограничената раждаемост и се ползват с всички привилегии на едно дете в семейството. Те не винаги си дават сметка, а и приемат за в реда на нещата усилията, които полагат родителите им за да им осигурят добро образование и качествен живот при сегашните цени в образователната област и други сфери.

По време на кампанията, на учащите е била поставена задачата да сравнят сумата, която родителите им плащат за обучението им, с общите годишни доходи на семейството. След това, на децата било препоръчано да напишат благодарствено писмо до родителите си, както и да приготвят публично изказване по темата, а също и да направят нещо конкретно за да покажат на родителите си благодарствените си чувства. В детските градини са се разучавали специални благодарствени песнички и децата са изработвали картички за родителите си.

В други училища пък са били приготвени големи пана, където всеки, който се чувства благодарен на родителите си, е трябвало да се подпише. Много ученици са откликнали на този призив. Също така, са се провели общи четения на истории, в които се показва саможертвата на родителите за децата си.

Интересното е, че някои родители сериозно са се разтревожили като са получили благодарствено писмо от детето си и даже някои са отишли специално до училището му за да проверят, какво не е наред.

Междувпрочем, в Китай по телевизията и на обществени места често могат да се видят кратки филмчета или постери, целящи възпитаване на обществените добродетели. Мисля, че това не е лош почин.

С това ще приключим днешната рубрика. Бих се радвала, ако ми изпратите своите желания за теми, по които да говорим, както и препоръки и мнения. Също така, можете да видите предишните издания в рубриката ми "У дома" в Интернет страницата на редакцията ни.

Аз,Тея, ви желая всичко най-добро и до нови срещи!