Здравейте, уважаеми слушатели! Аз съм Тея и ми е много драго, че днес пак сме заедно "У дома"!

Във все по-захлаждащите се дни, едно от най-приятните малки удоволствия, които можем да си доставим, е чаша топъл ароматен чай, който ни се струва особено приятен, ако е съпроводен с интересен разговор с приятели. В едно красиво древно китайско стихотворение се казва:"В студената нощ поднеси на гостите си чай, вместо вино, и се насладете заедно на прекрасния му вкус, който може да задоволи и по-изисканите, и по-простите вкусове. Чаят опиянява душата като виното, така че защо ни е вино; така както хубавата книга е ароматна, без да има цветя в нея."

В този стих, разбира се, става дума за зеления чай, който се употребява традиционно в Китай. Наистина, напитката от хубавите сортове чаени листа може да достави голямо удоволствие. Но, зад това се крие един много сложен и трудоемък процес на събиране и обработване на листата, за което и искам да ви разкажа днес, за да можете да разберете още по-добре тайната на зеления чай.

Предполагам сте виждали снимки на изумрудено-зелените чаени плантации, където неуморни жени берат избирателно листенца от чайните храсти, като ги слагат в кошници на гърба си. Въпреки че работят много бързо, даже и най-сръчните берачки не могат да наберат повече от 600 гр. листенца на ден.

Урожаят се занася при сортиращите работници, които разделят листенцата според някои признаци на следните групи: малки, средни и големи по размер, лилави, бели (които са покрити с две други листенца) и с черни дръжки. Внимателното селектиране определя цвета, силата и вкусовите качества на чаената напитка. В миналото, са се селектирали само чайовете, предназначени за властващите, но сега така се подхожда към всички чаени листа, което определя разнообразието от сортовете и съответно цената им.

След сортирането, се преминава към процеса на приготвянето на чаените листенца, като техниките се различават според различните сортове чай. През династия Тан, листенцата обикновено се поставяли първо над съд с вряща вода за да се настоят на парна баня, след това се изсушавали и изпичали в голям тиган. Всяка стъпка от този процес е изключително важна и ключова, както и се изисква голямо майсторство. Докато листенцата се намират над парата, могат да се получат 2 проблема – ако времето се просрочи, то листенцата стават жълтеникави и ароматът слаб; ако пък времето е по-кратко, то цветът е по-зелен и ароматът прекалено тежък, като носи асоциация на вкус на зелена трева. А процесът на изпичане е още по-сложен: първо, листенцата се изпичат на силен огън, след това огънят се намаля и листенцата се преоформят в различни форми чрез мачкане, завиване и натискане. За това е нужно изключително голяма съсредоточеност, защото и секунда невнимание може да изгори листенцата и съответно да се загуби цяла една партия листенца.

Тъй като целият процес на приготвяне на чайните листенца е съпроводен с голямо напрежение и е много трудоемък, поетите от Тан, докато отпивали от ароматната напитка, са съставяли стихотворения, посветени на самия трудов процес. Една древна творба, наречена "Изпичане на чаени листенца", описва подробно този процес. Тя звучи така:"Непрекъснато мачкане на листенцата, димът от тиганите може да се види от зори до здрач; листенцата са с най-различна форма, има и кръгли, и квадратни; те се изваждат слой след слой; от време на време се издига песента на работниците, когато огънят намаля; а хората, които стоят зад тигана, често си изгарят гърдите."

В това стихотворение е пропуснат факта, че всъщност, в процеса на изпичане на чая, най-много страдат дланите на работника, защото те не са покрити с нищо, за да може да се осигури правилното изпичане и оформяне на листенцата. Към края на сезона, мехурите от изгарянията по дланите се превръщат вече в твърда груба кожа и самите длани имат по-скоро формата на полукръг.

Самият процес на приготвяне на чаени листенца се различава от район до район, с което се определят и различните вкусови и ароматни нюанси. Това донякъде се дължи и на факта, че в миналото не е бил налаган стандарт.

Сега ще ви разкажа за чая от извора на Зелените миди, който се смята и за най-добрият зелен чай в света в момента. Чиновник от династия Цин описва островите в езерото Тайху, на които растат диви чаени дървета. Берачите на чай обикновено носели чая в кошници, но ако те се препълвали, те слагали част и в техните ризи. Нагрявани от топлината на телата на работниците, чаените листенца давали прекрасна миризма. Това ги подтикнало да започнат да сушат листенца в техните дрехи. Чаят на един селянин пък се смятал за най-прекрасния и бил много скъп. Това се дължало на специална техника, която се състояла в това, че селянинът завързвал листенцата с тънко въженце и ги давал на млади жени да ги носят в пазвата си. Можем да си представим, как това правело процеса на приготвяне на този чай трудоемък, въпреки запазените красиви песни!

Разбира се, в наши дни почти всички процеси са механизирани, макар в някои райони да са се запазили оригинални техники. На пазара в източните страни даже могат да се намерят специални уреди за изпичане на чаени листенца у дома.

И както при всеки трудов процес, в сезона на брането и изпичането на чая, най-радостният момент е получаването на чай с добро качество. През този сезон, селата са изпълнени с наситен аромат на чай и по склоновете на планините звучат песни, посветени на чая.

Преди време ви бях разказала за техниките за приготвяне на самата чаена напитка. Можете да си направите чаша ароматен чай и да му се насладите от сърце.

Аз, Тея, ви пожелавам всичко най-добро и чудесно настроение за близките дни! До нови срещи!