Келнерът: Оия клиент се оплаква, че намерил в яденето хлючве.

Съдържателят скъперник: Пиши му и него в сметката.

--Татко, дай ми един левче да видя луната през телескоп.

--Потрай малко. След две недели ще има пълнолуние и тогава за същите пари ще видиш повече.

Двама скъперници се скарали. В яда си решили да се дуелират. Но за да не им се смеят хората от града, отишли да се срещнат другаде. Единият си купил билет за отиване и връщане, а другият само за отиване.

--Значи, не се надяваш да се върнеш?—иронизирал го първият.

--Напротив! Смятам да се върна с твоя билет—разочаровал го другият.

--Скъпа, толкова ми е трудно да намеря необходимите думи...

--Не ти и трябват, стига да разполагаш с необходимите цифри.

Жената на един скъперник много често варосвала стаите. На мъжа й му дотегнало това и един път я хокал:

--Стига си клепала стените, че отесняха стаите!

Учителят презподава за сярната киселина.

--Деца, сега ще пусна в киселината тази златна монета. Кажете, ще се повреди ли?

--Няма! –извикало едно от децата.

--Защо?

--Ако щеше да се повреди, нямаше да я пуснеш.

Скъперник отишъл на вечеринка с момиче. Но през танцовата забава тя все танцувала с друг. Най-сетне той се престрашили и се запътил към тях. Непознатият пуснал момичето, готов да се бие. А скъперникът спокойно му поднесъл билета на момичето.

--Струва петдесет стотинки. Платете ми го.

Скъперник се разболял. Със сетни сили се повдигнал от леглото, коленичил пред иконостаса и се замолил:

--Ако речеш да оздравея, господи, ще продам коня и ще запаля свещ за всичките пари.

Случило се, че скъперникът оздравял. Нямало как, трябвало да изпълни даденото обещание. Мислил, мислил, па турил една кокошка в дисагите и поел пътя за пазара.

--Продавам кон за два лева!—провикнал се скъперникът.—Кон за два лева.

Трупнал се народът. За такава евтиния—купувачи много.

--Само че го продавам с кокошката, която струва двеста лева—пояснил скъперникът.

След продажбата отишъл в църква и запалил свещ за два лева—цената на коня.