Продължаваме срещите на Второто международно биенале за изобразително изкуство, в което участват много изявени творци от Китай и от целия свят.

Днес ще се срещнем с един изключителен творец – професор Греди Асса – професор и преподавател по живопис в Художествената академия, завеждащ катедра "Мода".

- Участвате ли в Биеналето?

- - Да, участвам в Биеналето и се чувствам много щастлив, тъй като, едно е да покажеш своите неща първо на друг континент, на други места , в една съвсем различна светлина и в много различен контекст. Китай е държава, в която постоянно стават открития- човек само като си помисли, че са открили туша, барута, компаса и хартията, толкова много неща за придвижването на цивилизацията напред. И сега виждам едни открития чисто художествени.

- - А какви са впечатленията Ви от това Биенале?

- Изключително. Този подем , който се забелязва в китайската експозиция , е подем по-скоро от страна не на чисто формален , а има едно измъкване към по-голямо освобождаване. Като се започне от архитектурата, която е камертонна, на движещата се сила – и тук се забелязва същото. Чуждестранното участие е твърде силно. Само ще спомена един Алсем Кифър, който спечели Голямата награда, респектиращо е. Не само мащаба ,но и тягата, това което съществува като организация и като живот.

- - А Вие лично като творец, запознат ли сте с китайското изобразително изкуство? Посещавали ли сте Китай?

- - За първи път посещавам Китай, и може би затова вълненията ми са чисто емоционални. Безспорно знам големите светила като Чи Бай Ши и последователите му, където вече жеста, ритуала са заменени вече с една по- синкретична и по-вътрешна енергия.

- - С Какво според Вас, Китай би могъл да бъде интересен за България?

- - Би могъл да бъде интересен с много неща.Аз мога да говоря само като художник.Това съзерцание, което в един момент ние го изгубихме. Това отмерване на една традиция спрямо съвременността без да къса с тази традиция. Усещането за чувствителност, което минава различни амплитуди, възможността да вникнем отново във рисунката, което е базисна основа за внедряване на по-силно и по-сетивно усещане. И друго- за мен те винаги са били част от тази глобална естетика на изчистването , че малкото е много, а не многото да бъде много. Така, че , респектиращо е. Уменията и сръчността.

- - Какви са Вашите първи впечатления тук?

- Твърде малко още сме тук, и непосредствените ни контакти са епидермални, няма тази завършеност, но мащабността на Китай, наистина е респектираща Там ,където сме отседнали е като уникален дворец, в който всичко има, и един ред и дисциплина. Невероятни са. Това, което ме респектира и това, което разбирам, е че вътрешната воля , вече не говоря за оцеляване , а стремежа за съвършенство, това да бъдат по-добри, да защитят не само себе си, но и цялата тази нация , която излиза като една световна сила в момента, във всички посоки – Олимпиадата, Биеналето, Експо - тази експанзивност, явно е следствие на дълъг и обмислен труд, който е бил назрял в този народ. Изключително съм щастлив. Вчера бяхме на Китайската стена, човек не е нужно да се изкачи и за мине по нея, нужно е само да я съзерцава. Изобщо, това усещане за открояването на такъв грандиозен труд, това наистина е чудесно.

- Пожелавам Ви много пъти да идвате в Китай.

- Много благодаря, че все пак има тук някакви мостове от България, в случая визирам Вас и тези българи , които по някакъв начин вече искат да кажат, че и тази България може да бъде полезна на Китай . Надявам се.

- Благодаря Ви.