Миналата седмица в Пекин бе открито Второто международно биенале за изобразително изкуство, в което участват много изявени творци от Китай и от целия свят. За наша радост, България също е представена на Биеналето. Специално за него, тук пристигна делегация на Съюза на българските художници.

Разговарям с куратора на българския проект- г-жа Аделина Филева – изкуствовед и директор на Софийска градска художествена галерия.

- Какъв е поводът за посещението ви тук?

- - Всичко започна много отдавна, миналата година Китайската асоциация на артистите покани българите за участие в Биеналето. Това е второто Биенале за съвременно изкуство, и Съюзът на българските художници номинира трима изкуствоведи , между които бях и аз, да разработим проект, да подберем автори , за да се представи България на това второ Биенале. Моят проект включваше трима автори: Асадур Маркаров, Валери Чакалов и Греди Асса - всеки поотделно много изявен, и у нас и в чужбина . И така този мой проект успя да обедини тези трима художници, защото те работят с разнородни материали- текстил, живопис, графика, работят с хартия, обемни неща, мека скулптура. Тези различни погледи в един момент се събраха в този проект.

- -Какви са вашите впечатления като специалист от това Биенале?

- -Според размера на държавата, и представянето е адекватно. Те имат изключително много участници, аз поне видях една група от над хиляда участници от различни държави. Чуват се много езици от Азия, Европа, Африка, от Балканите също доста колеги видяхме, даже се познаваме с част то от тях. Мисля, че тези международни срещи, тези биеналета, са едни форуми на общуване , които са много важни. Защото хората без тези бариери на границите общуват спокойно, виждат се всеки ден, от сутрин до късна вечер, това е един свободен разговор, в който се изграждат бъдещите приятелства, съвместни изложби, пътувания. Тези биеналета са едни широки форуми, в които не само може да се види кой какво прави , и всеки може да свери своя часовник, и себе си, да види къде е сред другите автори, какви проблеми ги вълнуват, с какви техники работят, какви идеи имат. Има учудващо интересни неща като философия като мислене на изложбата, не само като техника. Явно е , че това са професионалисти, които са подготвени на много високо ниво, някои от тях са професори, академици, имат цели школи зад себе си. За професионализма тук не може и да става дума, но търсим различното в тях, това което те изваждат като мислене, като гледна точка. Има много забавни неща. Тук зрителят може да се повесели, да се порадва на определено изкуство, а има и работи , които ще го натъжат, това което вълнува всички, тази световна трагедия, има философия, смесване на времето, една много фина, приятна еклектика в темите. Аз мисля, че биеналето е на много високо ниво, китайските организатори са се погрижили за това.

- - А как виждате българското участие, на фона на това, което казахте досега, на това високо ниво?

- - Ами то изглежда много малко, в сравнение с мащабите наоколо. Може би трябва ние да помислим повече по този въпрос за в бъдеще, да бъде по-цялостно представянето на българите,макар че и сега не са малко художниците- те са осем автори тук. Но при това участие, при големите групи от различни държави, тези осем автори се загубват на фона на големите групи, примерно от Италия, Испания. От Балканските държави са по-малко, от Кипър са 5-6, то Македония-6. Погрижили са се от Европа да присъстват по-цялостно като формации, като групи.

- И, разбира се, участието на домакините е много цялостно представено- показват ни как пазят традиционното изкуство, как го премислят и го включват със съвременното. Виждаме тяхната връзка с европейските академии, защото една част от тях са учили по Европа- Франция, Италия, Австрия, България, и много интересно е това преосмисляне на опита, който те са усвоили, свързвайки го с китайската традиция. Много интересни неща са се родили от тази среща. Това е.