Здравейте приятели,

Както всеки понеделник, отново сме заедно в нашата рубрика. През месец септември в цяла Азия, и особено в Китай широко се отбелязва годишнината от победата над японския милитаризъм и над фашизма. И това не е случайно , тъй като Китай е пострадал особено силно от японската агресия. В цялата страна се организират многобройни юбилейни тържества в чест на победата . В богатата и разнообразна програма, едно културно събитие особено силно привлича вниманието. Юбилейната изложба "Изобразително изкуство", посветена на борбата и победата над фашизма и японския милитаризъм. В нея са представени, както утвърдени китайски автори, така и художници от други страни. Изложбата е с широко международно участие, но особено радостното е , че в афиша присъства и българско име. Нашата страна е представена от известния художник Ангел Гешев, който от години живее и работи в Китай.

Ето какво разказва той за изложбата:

- Това е една много голяма изложба, организирана от китайското правителство и техния централен музей, във връзка с 60-годишнината от победата над фашизма. Целият музей е зает само от тази експозиция- това са 7 зали, изключително изпълнени с творби на такава тематика. Разбира се, китайското участие е по-голямо, но има и международно участие- от Америка, Австралия, Япония, Румъния, България, Франция, Холандия, Русия, и др. Аз съм единственият представител на България, бях официално поканен от музея Мишу Гуан да участвам в тази експозиция с моя картина.

За мене е голяма чест моята картина да бъде в централната зала, където се излагат едни от най-добрите неща- като център на самата експозиция-тя е първата, която се вижда като се влезе в музея. Моята работа е посветена пак на същата тематика, която аз работя, без име, тези книги, където си дават среща , както древният текст, латиница, кирилица, китайски йероглифи, персийски- един микс от писмености и знаци, които аз използвам и комбинирам. И по този начин се опитвам да създам една хармония на общото в различните видове писменост,на общото в историята.

За организацията на изложбата , за избора на авторите и за подбора на творбите, г-н Гешев поясни:

- Предполагам, че както и аз, художниците са получили персонални покани от китайското правителство или от музея. Сигурно са доста известни в своите страни, и утвърдени автори, няма млади или начинаещи- това са все изявени автори, доста интересни като направление, и скулптура, и графика, и живопис.

Ангел Гешев наскоро се завърна от България, където също имаше много интензивна програма и много различни изяви.

- Направихме една серия от изложби на графичното студио" A&Y Studio"- нашето студио в Пекин. През зимата бяхме поканени от ректора на Художествената академия проф. Божидар Йонов в новооткритата тяхна галерия. Беше доста голяма изложба - втората, след откриването на галерията.Показах 12 китайски автори,които работят сериграфия, цялата изложба беше сериграфия. Същата изложба се допълни с по-голям формат неща и после бе показана в Пловдивската градска галерия. Имаше голяма посещаемост, голям интерес, все пак показахме един различен вид китайско изкуство, и то за първи път такъв мащаб автори, което провокира нашите зрители да посетят и да видят какво сега се прави , как се развиват колегите в Китай.

Ето какво каза той за своето творчество:

- В Москва се запознах по-обстойно с глаголицата, намерих доста прилики в глаголичния знак и китайското йероглифно писмо, и оттук бе провокиран интересът ми да тръгна и да търся повече източници за глаголицата, да се спра на нея, на самия знак. Може би заради това, че съм завършил «Плакат», и знакът ми е много близък, може би това ме провокира по някакъв начин. Може би и това ,че съм българин, че много обичам страната си, и всичко, което е свързано с нея. На мен ми е интересно да покажа един момент, едно достижение на българската култура, която е допринесла толкова много в световен мащаб, именно като писменост. Все пак да не забравяме, че кирилицата е третата азбука в Европа, официално призната, когато нито французите са имали собствена писменост, нито немците, а ние вече сме имали собствени книги.

Интервюто взе Мира Янишевская