Здравейте, уважаеми слушатели! Аз съм Тея и се радвам, че днес пак сме заедно "У дома"!

Днес ще си говорим за една тема, която може би ще ви стори много обикновена, но мисля, че ще е интересно да се запознаете с отношението на китайците към нея. Става дума за една от най-ценните природни храни, а именно медът.

В Китай когато децата питат големите, защо медът е толкова сладък, им отговарят, че той е плод на тежките усилия на неуморните пчели. Добиването на този скъпоценен сладък продукт е въплъщение на житейския принцип, че само чрез горчилка и мъка можеш да достигнеш и почувстваш сладостта на живота.

Медът, който е истински елексир на здравето, има най-разнообразно приложение и рецепти за смесване с други съставки.

В Китай от много древни времена насам съществува традиция за консумиране на мед. Още през династия Джоу VІІІ в.пр.н.е. медът и ларвите на диви пчели са били рядък деликатес, предназначен само за знатните хора. В поетичната антология "Книга на песните", събрала произведения от преди новата ера, се споменава за приготвянето на алкохол с мед. През династия Тан (618-907 г.) хората започват да си подаряват мед.

Според записки от периода на владетеля Джоу Йоу, управлявал страната през 780 г.пр.н.е., в неговият дворец се е приготвяла т.нар. "медовина" на основата на мед. В последствие, та чак до наши дни различни хора, сред които и много лекари, правят подобрения във формулата за правене на медовината. Според тях, тази алкохолна напитка има безспорни медицински качества като подобряване на съня и паметта, засилване на нервната система и стомаха и много др. На нея са посветени даже и стихове.

При разкопки в провинция Хънан са намерени доказателства, че още преди 9000 г. по време на неолита, на територията на Китай хората са правели алкохол тип бира на основата на ориз, мед, грозде и китайски глог. Това връща още по-назад във времето употребата на меда като фермент и подсладител. За да не се отклоняваме днес от темата за меда, в някоя следваща рубрика ще ви разкажа по-подробно за традиционните алкохолни напитки в Китай, както и за самото откритие, което се смята за едно от 100-те най-важни археоложки открития в света за ХХ в.

Пак в най-древни времена, китайските лечители откриват и неоценимите лечебни качества на чистия мед. В най-ранния медицински трактат "Materia Medica на Шън Нун" от ІІ-І в.пр.н.е. са дадени подробни сведения за лечебните качества на пчелните продукти, които се отнасят до лекуване на лошата ци и засилване на основната ци, подхранване на основните органи, спиране на болките и премахване на отровите, помага в лекуването на много болести и се съчетава без проблеми с много лекарства, при продължителна употреба засилва духа и тялото и подмладява. Според съдържанието на Compendium of Materia Medica на Ли Шъджън от 1578 г., медът има способността да лекува недостатъка на жизнената енергия ци, като укрепва далака, облекчава болките и премахва отровните вещества, намалява гнева, избистря зрението и като цяло удължава живота.

Съвременната наука също доказва, че яденето на мед всеки ден може да е напълно достатъчно на любителите на сладкото, както и да укрепи устойчивостта на заболявания, като увеличава съдържанието на антиоксиданти в кръвта. Медът е добре да присъства в менюто на децата, тъй като съдържа желязо и фолиева киселина, което може да предотврати и излекува анемия.

В Китай има някои видове мед, които се отличават с особени качества, като например липовия мед от планините в Североизточен Китай, който помага при хроничен фарингит и болки в гърлото, също намалява вътрешния огън, тонизира далака и засилва жизнената енергия ци. Медът от бяла акация е с най-голяма чистота и кристализира много трудно – това обяснява изключително лесното му усвояване от организма, като подхранва стомаха и далака, премахва отровите и подхранва кръвта, както и има антисептичен ефект и премахва кашлицата. Вероятно най-характерният за Китай мед е медът от лиджъ, който е разпространен навсякъде. Медът пък от вид китайска мандарина притежава основните качества на меда, както и ефектът да овлажнява белите дробове за да прекъсне кашлицата. Другите особени видове мед в Китай се правят от китайска фурма и китайски коптис. Когато коптисът цъфне вдън горите на провинция Съчуан, огромно количество пчели се устремяват натам, сякаш и те разбират изключителните качества на меда от коптис. Този мед е кристално чист, като вкусът му отначало е горчив, а по-късно сладък. Той премахва яда, патогенният вътрешен огън и е много добър при лекуване на дизентерия. В миналото медът от коптис е бил привилегия само на аристократите. Когато пък цъфти японската субтропическа мушмула локва, през нощта има скреж, а през деня леко слънце, което определя меда от това растение, като изпълнено с енергията на небето и земята и е много добър за премахване на слузта и кашлицата, изчистване на дробовете от огън, както и е неотменно пикочогонно средство. Това важи и за меда от обикновената мушмула, като освен това, този мед притежава свойството за допълване на жизнената енергия, подхранване на бъбреците и овлажняване на дробовете, както и избистряне на зрението.

Това беше за днес. По-следващият път ще продължим с тази тема, като ще ви дам някои прости, но много полезни рецепти за приложението на мед.

Аз, Тея, ви желая всичко най-добро и до нови срещи!