Радвам се, че пак сме заедно в моята рубрика „Социален живот". Аз съм водещата Ангелина и ви желая приятни минути с днешното предаване, посветено на 60-годишния юбилей от победата в Антияпонската съпротивителна война във Втората световна война.

Драги слушатели, миналия път ви разказах за химическите атаки на японските агресори в Китай. Сега ние ще продължим с тази тема.

Приключването на Втората световна война донася надежда на пострадалите от войната хора в целия свят. Но за китайския народ опасността от японските химически оръжия все още не е приключила.

Една есенна вечер през 1974 г. когато работникът Ли Чън и неговите колеги чистят реката в провинция Хей Лундзян, помпата като че ли потъва някъде и спира.

Всъщност, помпата затъва в една химическа бомба, останала от японските агресори. Бомбата е пълна с един вид химически отровен газ – т.н. иприт, който директно поразява човешкия организъм и клетки, води до възпаление на кожата и ставите, и чрез кожа, очите и дихателната система се разпространява в цялото тяло. От отровната течност, след известно време в главата, ръцете и крака на Ли Чън се появяват много големи и малки мехури, пълни с жълта гной. Затова, Ли Чън е принуден често да отива при лекар. И досега, още страда от болестта.

Защо в Китай са останали химически оръжия от японската армия по време на Втората световна война? Според професор Бу Пин, за да прикрие своите престъпления, преди капитулацията, японката армия погребва и оставя много химически оръжия в Китай, и никога не информира китайската страна. След Войната, дълго време японското правителство отрича, че са оставени химически оръжия в Китай. Чак през 1991 г., принудено от фактите и натиска на международните масмедии, японското правителство признава проблема.

По тази причина, опасността от японските химически оръжия в Китай никога не е прекъсвала, както и трагедията като на Ли Чън не спира. На 4-ти август, 2003 г., в един строеж в град Цицихар, провинция Хейлундзян, са разкопани 5 мателни съда с отровен газ, при който един работник загина и 43 са отровени. Инцидентът причини недоволството на различните кръгове в страната, че японското правителство нарочно отхвърля историческата си отговорност. Благодарение на многократните консултации, японското правителство плаща 300 милиона йени за компенсация на постарадите от инцидента. 26-годишният Уан Чън е тежко ранен при инцидента, той каза на наш журналисти, че диша трудно, с голямо усилие, и е отслабнал с 10 кг, след отравянето. Въпреки, че получава компенсация от японското правителство, той все пак няма увереност към бъдещето си.

"Не съм добре настроен, когато получих компенсацията. Сянката на инцидента винаги остава в сърцето ми и често отивам в болницата за лечение."

Статистическите данни показват, че досега над 2000 невинни китайски жители са пострадали от останалите в страната от японските войски химически оръжия. Освен това, много китайци са разтревожени от химическите оръжия, които в момента все още не са открити и разкопани. През 1997 г. Китай и Япония подписват "Конвенцията за забрана на химическите оръжия" на ООН, според съответния член на Конвенцията, Япония е задължена да унищожи всички останали в Китай химически оръжия, но, работата се извършва много бавно.

Другият пострадал при инцидента - г-жа Ню Хайин заяви пред журналиста, че се надява японците да разберат тежките страдания и трагедия на китайските пострадали, и да обезвредят останалите в Китай химическите оръжия в най-скоро време.

"Ние се надяваме японското правителство да унищожи всички останали в Китай химически оръжия час по-скоро, за да осигури безопасни условия за живот на китайците."

Драги слушатели, днешната ни рубрика "Социален живот", в която ви разказах за останалите от японските агресори в Китай химически оръжия, завърши. Водещата Ангелина от студиото в Пекин ви благодари за вниманието и ви желае приятно лято.