Днес е особено вълнуващ ден за мен, а да не говорим за Станислав. Той вече завърши следването си тук, и днес е празничната церемония на връчване на дипломите. Аз присъствам тук в качеството си на радиожурналист, на приятел , а също и на "родител". С други думи- замествам родителите му, които за съжаление не могат да присъстват тук, и да споделят заслужената гордост и радост. Той ме покани на този празник, и докато идвах към университета, си припомних отново нашата първа среща със Стан, както всички го наричат тук. Може би и вие си спомняте моя разказ за това как видях на многолюдната улица, изпълнена със стотици китайци, едно момче с мартеничка. Мартеничката ни запозна, и още веднъж показа, че има неща които ни свързват нас-българите независимо от това къде по света се намираме. Оттогава, преди 4 години датира и нашето приятелство със Стан. През това време бях свидетел и на трудностите ,с които едно българско момче се среща тук , и на успехите му. Стан учеше и работеше, като повечето наши студенти тук, постепенно укрепна и придоби самочувствие. Постепенно тази огромна страна не му изглеждаше толкова чужда, вече познаваше китайската действителност, и започна да се чувства добре тук. Създаде си своя среда, и много приятели, както китайци, така и хора от цял свят. Предполагам, че това е пътят на всяко българско дете в чужбина. Синът ми, който учи във Франция, също мина през подобни периоди. Но Китай не е Европа. Тук адаптацията е по-дълга и по-трудна. Към абсолютно различната действителност, се прибавя и езиковата бариера, която изисква също повече време ,за да бъде преодоляна. С всичко това българските студенти в Китай успешно се справят. Още повече, че Китай става все по- привлекателна страна за младите хора от цял свят. Не само заради стремително развиващата се икономика, и заради все по- значителното място на тази най-многолюдна страна в света, но и не на последно място ,разбира се, заради атрактивните условия за работа и живот, които тя предлага на младите хора. Тук са концентрирани представителства и филиали на всички най-могъщи мултинационални компании, има седалища на всички фирми в тор- 500, а и на много китайски компании, които набират скорост и разполагат с големи финансови възможности. Затова и дипломиралите се тук чуждестранни студенти, които освен китайски, говорят и по няколко чужди езика, са предмет на особен интерес от страна на китайски и чужди фирми. Или , с други думи, в момента тук има значително повече възможности за реализацията на един млад човек, отколкото в България, например, или дори в ЕС. Затова не е чудно, че повечето от дипломиралите се студенти, започват да си търсят работа тук, а не бързат да се връщат в къщи. Професионалните възможности са много по-големи, а и стандарта на живот е по-висок.

От няколко години, в резултат на реформата в образованието, тук вече е премахнато задължителното разпределение, което е съществувало дълги години. Не може да се каже , че за китайските студенти е много лесно да си намерят работа след завършването, но чужденците имат доста възможности, особено след като знаят езика. И в този ден , когато поемат в ръка дипломата, те вече имат своите планове и намерения. За тях, обаче, и за неговите преживявания в Китай, ще разговарям със Стан в следващата ни среща.