Много от храните, с които сме свикнали, и които не приемаме да се приготвят по начин, различен от този, в който са ни поднесени за пръв път (и съответно признат за единствения правилен), имат много интересна история.

Тирамису - италиански десерт от бишкоти, напоени с кафе, намазани с крем от сирене 'Маскарпоне' и поръсен с горчиво какао. Това е най-общото определение на сладкиша. На пръв поглед, нещо съвсем обикновено. Какво обаче предизвиква споровете около него? Каква е оригиналната рецепта и защо всяка импровизация се наказва строго от кулинарните пуритани? Откъде идва и защо е наречено точно така?

Според една от най-разпространените легенди, този десерт за пръв път е бил приготвен в Сиена (Италия) в чест на гостуването на тосканския херцог Косимо Медичи ІІІ. Сладкишът толкова много се усладил на височайшата особа, че бил наречен 'Супата на херцога'.

По време на едно от своите пътувания из страната, херцогът оставил рецептата във Флоренция - по онова време световен интелектуален център, което положило началото на 'звездната слава' на тази 'супа' и много скоро тя станала известна и сред чужденците. Не след дълго десертът започнал да се приготвя и в Англия, където получил наименованията 'Английска супа' и 'Trifle'.

Другата версия свързва сладкиша с венецианските куртизанки. Те обичали да похапват от него, за да имат сили за любовни преживявания през цялата нощ. Техните кавалери от висшето общество също харесали тирамисуто. Те вярвали, че той им помага да се представят по-достойно пред любимите си. (Твърдение, което не е съвсем лишено от логика – Тирамисуто е много калорично, а част от съставките като кафето и какаото, тонизират, благодарение на съдържащия се в тях кофеин,)

Този мит обаче е развенчан много бързо от историците. Маскарпоне (основна съставка) произхожда от Ломбардия. В разпокъсаната тогава Италия хората се задоволявали с продукти от местен произход и малцина биха предприели опасни пътувания, за да си набавят сирене, с което да си приготвят десерт-афродизиак.

Интересен е фактът, че в готварските книги Тирамису се споменава едва през 20 век. В книгата 'Storia della Cucina Italiana' от Масимо Алберини (1992) един от големите експерти в областта на италианската кухня, няма рецепта за Тирамису, което той дефинира като 'лоша изработка'. Антонио Пикинарди – автор на една от най-известните кулинарни енциклопедии, включва десерта едва във второто издание на своята 'Dizionario di Gastronomia' (1993), като за произхода изказва предположение, че е от Венеция или Тревизо. В други стари италиански книги също не се среща този сладкиш.