А има жени, които страдат както от анорексия, така и булимия.

Най-често момичетата развиват смущения в храненето между 11 и 25 годишна възраст. Това е възрастта на големите промени - както в мисленето, така и чисто физически. И точно тогава много момичета се чувстват объркани. В стремежа си да контролират бурните промени, които се извършват в самите тях, някои девойки налагат силен контрол над храненето си.

В същото време през пубертета момичетата напълняват. Така страхът от излишно тегло може да се превърне в опасна мания. Много често смущенията в храненето вървят ръка за ръка с депресия и ниско самочувствие.

Хранителните смущения се свързани със сериозни емоционални проблеми.

Вманиачаването на тема тегло пречи на девойките да се концентрират върху по-градивни неща. Затова момичета с анорексия или булимия се самоизолират и странят от другите, а чувството за вина се редува с депресивни състояния.

И при двете заболявания болните изоставят всичките си предишни интереси и занимания, изолират се от приятелите, отчуждават се от близките си концентрират своето внимание върху храненето и теглото, при което настроените им зависи главно от кантара. Целта е да ставаш все по-слаб и по-слаб, но нямаш разумни граници за желанието си. Така може да се стигне до гладна смърт. При системно гладуване организмът се изтощава, органите атрофират /някои от тях необратимо/ и в един момент медицината се оказва безсилна.

Лошото е, че освен с болезнена слабост, страдащите от анорексия и булимия с нищо не дават основание на околните да ги смятат за болни, защото използват всички възможни хитрини, за да прикрият факта, че не се хранят.

Ако имате близки или познати, които проявяват някои от изброените по-горе признаци, веднага вземете мерки.

Почти винаги болните не осъзнават, че с тях става нещо нередно, а последиците могат да бъдат фатални.

От розали