Еленките заемат трето място откъм най-малочислена етническа група в Китай. В момента, тяхната численост е около 8300 души и те са разположени главно в еленския автономен район Хулунбуир в един от дяловете на планината Сянан във Вътрешна Монголия. В гр. Алихъ в този район се намира и автономното правителство. Малка част от националността е разпръсната и из провинция Хейлундзян.

Еленките са един от най-древните етноси по северен Китай. Названието им (Oroqen на английски, Elunchun на китайски – б.а.) означава буквално "народ от планината" или "народ, отглеждащ елени". Те сами се назовават така. Другите етноси ги наричат и с други имена, но след установяването на КНР през 1949 г., те официално са наречени етническа група Еленки.

Еленките имат свой език, който принадлежи на тунгутския клон на манждурско-тунгутската езикова група от алтайското езиково семейство, но нямат собствена писменост. Сега те използват писмен и устен китайски едновременно с техния. Някои от тях говорят и даурски.

Хората от тази националност са известни с честния си и приятелски характер, както и със смелостта си и ловджийските умения. Гостите, които отсядат при еленки, сутрин може да чуят, как домакинята казва на мъжа си :"Аз отивам да наловя нещо за закуска за гостите ни, а ти иди да наточиш вода."

Еленките са изкусни ловци и следотърсачи, като и мъжете и жените са много точни стрелци, даже от гърба на коня. Момчетата започват да придружават по-големите на лов, като станат на 7-8 години. към 17-годишна възраст се предполага, че те трябва да могат да ловуват самостоятелно. Всеки се старае да стане добър ловец, защото това е необходимо условие да си намери жена.

Хората от тази националност са моногамни и бракове се сключват само в рамките на клана, с помощта на сватовници.

Жените от тази националност са изкусни в изработването на красиви бродерии, като главен орнамент са елен, мечка и коне. Тези апликации се използват за украса на шапки, ръкавици, ботуши и друга украса. От брезова кора, те могат да правят различни съдове и кутии в най-разнообразна форма и цвят. Жените се научават още от много малки да сушат месо, събират диворастящи плодове и гъби и да обработват кожа, от която се изработват дрехи, шапки, ръкавици, чорапи, одеяла и юрти. Те се омъжват на около 13-14 години.

Примитивният начин на живот на еленките определя и много табута. Например, жените не можели да раждат в юртата, а трябвало да иде в специална малка колиба, където оставала цял месец с бебето, преди да се завърне в къщи.