Добър вечер и от мен, драги слушатели. Радвам се, че пак сме заедно в моята рубрика „Социален живот". Аз съм водещата Ангелина и ви желая приятни минути с днешното ни предаване.

Драги слушатели, тази година се отбелязва 60-годишния юбилей от победата на китайската анти-японска война и световната антифашистка война. В следващите минути ще чуете специалната програма, посветена на този период от историята, който ще помним вечно.

През Втората световна война почти всичките страни-агресорки имат начин или план за производство на бактериологични оръжия. Но само Япония използва такива оръжия във войната, с което донася сериозни мъки и щети на китайския народ. Сега ние ще обърнем внимание на историята.

79-годишният Уан Бинхун живее в село Чуншан, до град Дзинхуа, провинция Джъдзян, Източен Китай, и е един от малцината оживели след японската бактериологична война. Въпреки че минаха повече от 60 години, старецът ясно си спомня трагедията.

През 1942г заради войната 16-годишният Уан Бинхун прекратява ученето и си остава вкъщи. От септември същата година той често вижда японските военни самолети, които летят много ниско. Учудва се, че вместо бомби, самолетите хвърлят бял прах. След това, в района се разпространява една странна болест, селяните я наричат „епидемия". За да избяга от епидемията, Уан Бинхун и неговият брат бързо напускат дома си. Той си спомня:

„На 29-ти ноември една съседка дойде при нас и каза на майка ми, че ситуацията в нейното село е много сериозна. Много хора са умрели. Един ден след това, научихме, че тази съседка е умряла същия ден вечерта. Майка ми много се притесни и ни накара да се скрием от епидемията."

След един месец, когато се почувства по-добре, Уан Бинхун се връща в къщи. Но същия ден следобед той не се почувства добре.

„В началото имах температура и много ми беше студено. После на десния ми крак се появи подутина, която много болеше."

Скоро той загубва съзнание. По това време много хора в селото имат същите симптоми като него, затова майка на Уан Бинхун знае, какво трябва да се направи. Тя му сипва ракия, после с игла пробива подутината, изстисква кръвта и налага болното място с алкохол. По такъв начин, след два дена и три нощи чудото става, Уан Бинхун се оздравява. Дълги години по-късно той разбира, че е пострадал от бактериологичните оръжия на японската армия.

Уан Бинхун има късмет, тъй като много други мирни китайски жители са починали при вирусните атаки на японските войски. За да се разкрие истината за тази история, град Дзинхуа подготвя изложение за престъпленията на японските войници. Г-н Уан Пейгън, отговорник за организацията на изложението, каза, че селото на Уан Бинхун е източник на чума в района през онова време.

Уан Бинхун каза:

„В самото село Чуншан почиват 403 селяни, а болестта е разпространена в общо 24 села. В целия район Дзинхуа общо са умрели повече от 6000 души, без да броим тези, за които не знаем."

Драги слушатели, поради ограничението на времето, днешното ни предаване ще завърши. Следващия път ще продължа да ви разказвам за тази голяма трагедия, причинена от бактериологичната война на Япония и донесла огромни мъки на китайския народ. Какво мислите за тази трагедия, или как мислите за войната, за историята по онова време? Пишете ни и кажете вашите мнения, с голямо удоволствие желая да обменя мнения и виждания с вас по историята на войната. Също и бих желала вие да ми разкажете за положението с Втората световна война в Европа и в България.

Водещата Ангелина от студиото в Пекин ви благодари за вниманието и ви желае всичко добро и приятно лято!

(Ангелина - Т)