Здравейте, уважаеми слушатели! Заповядайте "У дома"! Аз съм Тея и днес ще се разходим до една от най-известните китайски провинции Съчуан, родния край на особено лютивата китайска кухня, с дълга история, неизброимо количество културни и природни забележителности, много от които със световна слава. Тук обитава и символа на Международната организация за защита на дивата природа – пандата.

Днес с вас ще си говорим за чайните в столицата на провинция Съчуан – Чънду. Като правило, те се намират в постройки в традиционен архитектурен стил на един до 2-3 етажа, като при хубаво време се слагат и маси навън. Чайни може да намерите и в парковете, и по оживените търговски улици, като някои са по-нови, а други по-стари, но повечето са наситени с особената атмосфера на китайската културна традиция.

Чайните се отличават с толкова голяма популярност, че още от рано сутрин започват да се изпълват с хора, като много от тях се заседяват с часове. Чайните работят от 8.30 сутринта до полунощ. Това е любимо място за по-възрастните жители на града, които там се срещат с приятели и прекарват времето си в приказки, играене на китайски шах, мадзян, карти или някоя друга игра, пушене, даже поспиване, окачване на клетки с птици, четене на книги и вестници и ядене на ядки, семки и други подобни. Културната атмосфера в чайните се засилва и от любителите-изпълнители на Съчуанска опера и струнни инструменти.

Тук се събират и по-млади хора, както и бизнесмени, които искат да обсъдят плановете си в спокойната и отпускаща обстановка на чайната. През празниците и почивните дни пък прииждат толкова много хора, че се налага да се донесат още повече столове.

В много от тях цените на чаша качествен чай е от около 5 до 20 юана (0.6-2.4 щ.д.). Както знаете, китайският зелен чай позволява неколкократно заливане с вряла вода и винаги се получава ароматен чай. Между масите сноват специално обучените сервитьори на чайната с огромни метални чайници, които непрекъснато доливат гореща вода в чашите.

Всичко това определя големия бум в чайните в 10 млн. град, които ако преди 20 години са били около 1000, сега са поне около 10 000.

Любовта към чайните е пряко отражение на ръста на доходите на местните жители през последните 20 години, както и географското положение и климат на Съчуан, исторически фактори, качеството на водата в града, хранителните навици на хората там.

Съчуан се намира в обширна котловина, заобиколен от високи планини. Неговото географско положение го е спасило от войните, бушували в други части на страната, и така да се радва на обществено спокойствие от древни времена насам.

Съчуан е наричан и "земя на изобилието", като се превръща в един от основните селскостопански райони на страната, благодарение на построяването на едно от най-старите водонапоителни съоръжения, около 250 г.пр.н.е. Богатата реколта и обществената стабилност създава у съчуанци обичай да се радват на живота.

От друга страна, Съчуан е първата провинция в Китай, която култивира диворастящото чаено дърво. Това е първата стъпка за създаване на чаени плантации с икономическа цел. Така съчуанци отдавна придобиват навика за пиене на чай.

Един от най-големите проблеми на влажния климат там е липсата на слънчеви дни. Съществува местна поговорка, която гласи, че даже кучетата ще залаят радостно, ако случайно се покаже слънцето. Заради това, местните хора са се приспособили към повече занимания на затворени врати, което пак подтиква откриването на чайни като място за срещи.

Друг проблем е силно алкалната местна вода, която изисква да бъде преварявана преди употреба. Също така, съчуанци са известни със силно лютата местна кухня, като използват един вид особено тръпчиво люто, наречено "мала" – 'съчуанско люто'. Пиенето на гореща вода и чай в такъв случай помага много за храносмилането.

Чайните са разпространени в цял Китай, но тези в Чънду се отличават с някои уникални особености.

Първо, тук има най-много пиещи чай. Изчислено е че около 200 000 души средно посещават чайните в града на ден.

Второ, чаеният набор тук задължително се състои от разлята чаша-купичка, капаче и паничка. Според историческите записки, този чаен набор е изобретен през VІІІ в., през династия Тан от Цуей Нин, управител и върховен главнокомандващ на Съчуан. Този набор има няколко предимства: паничката помага да се държи и разнася устойчиво чашата, без да се разлива. Чаената купичка позволява пък чаените листенца да се завъртят из нея, докато се налива вода. Капачето пази чая горещ, както и да не влиза прах вътре. А от друга страна, понеже не покрива плътно, то позволява въздуха да преминава. Също така, капачето се използва да се избутват листата за да не бъдат глътнати.

Трето, водата се налива по специален начин – на 50 см от чашата, без да се разлива вода. Някои по-умели сервитьори могат да наливат даже по 10 чаши, като в едната ръка се намира таблата с чашите, а в другата – чайника.

Четвърто, тук най-добре може да се усети местната култура, за което говорихме по-горе. Освен това, чайните привличат и търговци на цигари, плодове, бонбони, предсказатели на бъдещето и др. Много от тях имат постоянни изпълнения на местната опера.

Поради ограничението на времето трябва да спрем днес до тук.

От мен, Тея, пожелания за много радост и щастие в живота. До нови срещи!