8. Правото на обществена инициатива /член I-47/ е друг напредък на демокрацията. С подкрепата на един милион подписи, един законопроект може да бъде внесен за разглеждане в Европейската комисия. Един милион е едновременно много и малко, ако се замислим за мобилизиращата сила на Европейската конфедерация на синдикатите с нейните 60 милиона работници, на жените, ако някой реши да им отнеме правото на аборт, или пък на пенсионерите... Три социалдемократически клуба вече са пуснали в Интернет петиция за изготвянето на рамков закон за обществените услуги. 9. Квалифицираното мнозинство, съответстващо на 65 на сто от гласовете в ЕС и на 55 на сто от държавите /член I-25/, ще се прилага по много нови въпроси и улеснява взимането на решения. Имайки предвид, че принципите на гласуване позволяват на шестте държави основателки на ЕС да достигнат 49,9 на сто от гласовете, ролята им на водеща сила се увеличава: тъй като те са по-напреднали и в икономическо, и в социално отношение, ще могат да тласкат останалите страни напред. 10. Принципът за конкурентоспособна социална пазарна икономика, клоняща към използването на всички трудоспособни, и за социалния напредък е затвърден и защитен в член I-3 на конституционния договор. Без да шокираме онези, които се учудват да видят икономически принципи в една конституция, това припомняне не е незначително. Идеята за социална пазарна икономика е използвана за първи път в основния закон на Федерална република Германия, изготвен след погромите на Втората световна война, една от най-успешните конституции през миналия век. Изготвен по икономическия и социалния модел на съседите ни, европейският текст има солидни предци. 11. Подписването на конституционния договор е необходимо за европейската наука. Нейният бюджет и функциониране ще бъдат под контрола на Европарламента, а това ще гарантира по-доброто им използване. 12. Депутатите от националните парламенти ще следят какво се случва в европейските институции. Националните парламенти са предмет на протокол, анексиран към конституционния договор, чрез който те ще участват на всички етапи от европейския законодателен процес. Всеки проектозакон на Брюксел ще им бъде автоматично предаден. Ако една трета от тях имат възражения /посредством "правото за ранно известяване"/, Брюксел трябва да преразгледа предложението. По този начин ще се възпрепятства скритото прехвърляне на правомощия от държавите на ЕС и ще се зачита принцип, съгласно който всеки случай се разрешава на определеното институционно ниво. 13. Намаляването на броя на комисарите ще направи работата на Брюксел по-ефещтивна. До 2004 г. комисарите бяха по двама от голяма страна и по един от малка. След разширяването на Европа с 25 членове комисарите станаха по един от страна. През 2014 г., когато членове на ЕС ще бъдат вече Румъния и България, комисарите ще бъдат 18, което съответства на принципа на представяне на две трети от държавите. 14. Признава се културната идентичност /членове I-3 и III-281/. Франция водеше ожесточена война, за да накара партньорите си да признаят, че културата не е стока. Конституционният договор определя културното и езиковото разнообразие и запазването на европейското наследство като цели на ЕС. Ако се появи заплаха за културното многообразие, Франция може да се възползва от правото си на вето благодарение на правилото за единодушно взимане на решения. 15. Европа започва разработването на единна политика на отбраната и иска постепено да подобри военните си способности /член I-41/. Благодарение на Европейската агенция по въоръженията бюджетът за отбрана ще нарасне и Европа ще гарантира по-добре сигурността си. 16. Отрицателният вот във Франция може да предизвика ефекта на доминото и в други страни. За първи път две проучвания в Холандия сочат предимство за противниците на конституцията преди насрочения за 1 юни референдум. Какво ще стане на 10 юли в Люксембург, на 27 септември в Дания и особено в началото на 2006 г. във Великобритания? 17. Връщането към Договора от Ница ще бъде от полза за либералните държави. Евентуалното отхвърляне на конституцията няма да доведе до хаос, а до застой в огромна зона за свободна търговия за радост на британските консерватори. Накратко ще се получи разнородна купчина от 25 държави, в която всеки ще запази правото си на вето и от чиято безпомощност ще се облагодателстват неоконсерваторите във Вашингтон. 18. Всеки знае, че текстът на конституционния договор не е съвършен. В това няма нищо ново: Европа винаги се е изграждала в действие, винаги е била динамична структура, съставена от дързост, залагания и компромиси. Но не трябва да спираме: както казва Жак Делор, Европа е колело, което запазва равновесие, докато се движи. 19. Нечетлив договор? На моменти третата и четвъртата част и протоколите са доста технически, но те определят функционирането на Европа и са наследство от историята й. Колкото и да е парадоксално, ако конституцията бъде отвхърлена, точно тези критикувани части ще останат. Освен това целият текст не е по-къс от конституцията на Канада, приета през 1982 г. 20. Препятствието Турция? Независимо дали конституционният договор ще бъде приет или не, присъединяването на Турция няма да стане преди 2014 г. и ще бъде гласувано на референдум. В договора не се споменава нищо по въпроса. Дори договорът да бъде приет, ако Турция не споделя ценностите на Евросъюза, тя няма да стане негов член. 21. Машина, която тегли напредналите страни надолу? Същото опасение бе изразено при приемането на Испания и Португалия през 1986 г. В действителност се случи точно обратното: по-изостаналите страни отбелязаха впечатляващ растеж, жизненият стандарт в тях се повиши, а пък ние спечелихме от износа на наши стоки към тях. 22. Директивата Болкестейн? Не само че тази директива няма нищо общо с договора, не само че тя ще бъде преработена, но и реалността на текстовете стопява всички страхове, че полският водопроводчик ще съсипе западноевропейския социален модел: от която и страна да произхожда в рамките на Евросъюза, един работник трябва да се възползва от социалните закони на приемната страна от осмия ден от назначаването си. 23. Страх от безработица и преместване на производството? Конституционният договор гарантира ценности и дава права, но не определя икономическа политика. Ако една от целите му е използването на всички трудоспособни /член I-3/, той по никакъв начин не улеснява преместването на производствените мощности. Точно обратното. Подтиквайки новите страни членки да увеличат социалните си стандарти, той ще намали разликата в заплащането между Франция и държавите от бившия източен блок. 24. Конституция, изготвена веднъж за винаги? Факт е, че внасянето на изменения в конституцията няма да бъде лесна задача: 25-те страни членки трябва да постигнат единодушие и промените трябва да бъдат ратифицирани от всяка държава. Освен това изискването за единодушие никога не е пречело на ЕС да се реформира дори и с голяма мъка, така както стана в Люксембург /Единния акт от 1986 г./, в Маастрихт /1992 г./, в Амстердам /1997 г./ и в Ница /2000 г./. А и договорът съдържа новости, които правят системата по-гъвкава: Европейският парламент също може да предложи поправка /член IV-443/. Предвидени са и опростени процедури за внасянето на поправки /член IV-444-445/. 25. Начин да накажем правителството си? За това си има избори, както каза Никола Саркози, с което се намекна, че през 2007 г. трябва да кажем не на Ширак. Освен това независимо дали на 29 май ще кажем да или не на конституцията, дали премиерът ще подаде оставка или не, вътрешната политика на Франция няма да се промени. 26. Европа означава да даваш и да получаваш /от Жак Делор, бивш председател на Европейската комисия/ Франция бе начело на Европа не само защото изискваше, но и защото даваше. В зората на европейското изграждане тя поиска обединението на някои ресурси /Европейската общност за въглища и стомана/. В замяна на това даде прошка, която обаче не означава забравяне. Когато Валери Жискар д'Естен направи европейската валутна система, настоя валутите да не се колебаят до безкрайност. В замяна на това прие единни правила. Когато Франсоа Митеран се обяви в защита на икономическия и валутен съюз, той поиска френската валута да не бъде за вечни времена в зоната на германската марка. Но и даде: французите приеха Европейската централна банка да бъде независима. Жискар д'Естен и Митеран са две много различни личности, но и те изискваха и същевременно даваха. По същия начин постъпи и канцлерът Хелмут Кол: 65 на сто от германците не желаеха да оставят марката. Той обаче поиска политическа компенсация - увеличаване на правомощията на Европейския парламент. Той даде, поиска и така убеди обществото. Големите политици винаги са изисквали и едновременно с това са давали. Именно това искаме днес от французите. Да дадат и да получат. Европа не е само доверие, което получаваме, тя е и дар на историята.