"Аз казвам да!", обяви тържествено Жерар Депардийо. Под позлатената украса на Ке д'Орсе, където преди 55 години Робер Шуман представи идеята за създаване на Европейска общност за въглища и стомана, най-известният френски актьор прочете великата реч на Виктор Юго за европейското братство. Ораторът, който защити европейската конституция, получи овации от група нейни поддръжници. Но ратифицирането на текста, което миналата есен изглеждаше само формалност, се превърна в кошмар непосредствено след обявяването на датата на референдума в началото на март. Спадането на подкрепата за конституцията мобилизира много привърженици на европейското изграждане.

 Напрежението е осезаемо сред избирателите от левицата. Наложи се намесата на бившите партийни членове Лионел Жоспен, Пиер Мороа и Жак Делор, за да може в началото на май поддръжниците на евроконституцията отново да станат мнозинство в левицата. Основният проблем в десницата бе идентифициран от Валери Жискар д'Естен, духовния баща на конституцията: "По въпроса за Европа на Ширак не може да се вярва." "Положителният отговор е толкова очевиден, че е трудно да бъде защитен", обявяват в хор говорителите на правителството и Социалистическата партия. И все пак в конституционния договор има не една добра причина за ратифицирането му: 1. "В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и защитава своите ценности и интереси", пише в член I-3 на договора. Със своите 25 страни членки, 455 милиона жители и 28 процента от световния брутен вътрешен продукт, които осигурява, ЕС има пълно основание да претендира за това по отношение на САЩ и Китай. Ако в споровете за вноса на китайски текстил Франция /осигуряваща 4 на сто от световния БВП/ бе сама, "никой нямаше да обърне внимание на думите й", заяви френският президент в телевизионно изказване на 3 май.

 "Съединението прави силата" вероятно е най-простичкият и най-добрият аргумент за гласуване в подкрепа на Конституцията. 2. Придобитото никога не е завинаги. Да не забравяме, че неведнъж сме се стреляли едни други на континента. А европейският проект означава да изградим мирно и демократично общество с ценностите, които всички споделяме. 3. Идеите на Франция - втората по население държава в Европа след Германия - ще бъдат по-добре защитени, тъй като при гласуванията в Съвета на Европейския съюз под внимание ще се взима демографската тежест на всяка страна. Така гласът на Франция в Съюза ще достигне 13 на сто /60 милиона французи от общо 455 милиона европейци/, докато аптекарските мерки в Договора от Ница /29 гласа от общо 345/ й осигуряваха едва 8,3 процента. 4. Човешко достойство, свобода, демокрация, равенство... В цялата си втора част договорът разисква ценностите на Съюза, обявени още във втория параграф. Съюзът поставя личността в центъра на действията си, забранява робството и дискриминацията /по пол, раса, та чак до сексуална ориентация/, както и смъртното наказание. 5. Конституцията затвърждава принципа на свободна конкуренция в контекста на социален прогрес, определя разумни бюджетни правила и гарантира свободата на словото на европейските граждани. 6. Европа ще има по-голяма тежест на международната сцена. Придобивайки статут на "юридическо лице" /член I-7/, гласът на Съюза ще бъде признат на международно ниво. За да бъде още по-забележим, постоянният президент на Европейския съвет ще бъде избиран за срок от две години и половина с възможност за преизбиране /член I-22/ и ще може да разчита на свой министър на външните работи /член I-28/; членът отменя и замества ротационното председателство за период от 6 месеца, което се оказа неефикасно. Американският президент Джордж Буш вече няма да има основание да каже: "Когато президентът на Европа влиза в кабинета ми, аз не зная името му; когато излезе от него, знам, че повече няма да го видя!"

7. Разширяването на правомощията на Европейския парламент е обещание за по-малко технократичен съюз. Дори да няма законодателна инициатива, парламентът одобрява законите наравно със Съвета на Европейския съюз /член I-34/ и правомощията му са разширени /контрол върху имиграцията, търговска политика.../.