Мили момичета, сега ще ви разкажа за мен...

До 12 годишната си възраст, бях едно весело и жизнерадостно момиченце, което се радваше на живота и приемаше всичко с неподправеното любопитство на дете.

Тогава-някак неусетно малкото момиченце навлезе в преходния период, който щеше да я превърне в жена, известен като "пубертет".

Тогава тялото ми започна да претърпява всички известни промени, като най-неприятните от тях се оказаха младежкото акне и напълняването.

Така до 17 годишнината си, аз живеех в свой собствен ад, борейки се с комплексите, които ме бяха обсебили, и заради които бях изпаднала в дълбока депресия... Разбира се, гледайки се на снимки от това време, сега осъзнавам колко безпочвени са били те...но уви, трябваше да преживея всичко това, за да получа просветление...

И така-дойде и моят пръв сблъсък с думата "диета"-нещо, което дотогава не ми беше минавало и през ум!

Заизреждаха се всякакви модели диети, с всевъзможни комбинации от храни, но, както можете да се досетите - резултатът беше пропорционален - на 2 свалени кг се полагаха двойно възвърнати...

Тогава с присъщия си инат, вманиачена до крайност, аз реших, че за да съм слаба като моите идоли за подражание-манекенките, не трябва изобщо да се храня... Тук ще ви спестя подробностите за периода, който последва, защото представата за него е най-малкото некрасива; и само ще ви кажа, че резултатът от моето предъвкване на 1/4 ябълка на ден, доведе до пълното изтощаване на организма... чувствах се зле, припадах и при най-малкото усилие, получавах сърдечни болки...

Затова и когато чух диагнозата "анорексия нервоза", никак не се учудих.затова пък ми беше все едно-та нали вече бях слаба(макар и все още недостатъчно, според моите критерии)...

За да не навлизам в повече подробности, ще ви кажа, че днес съм жива и здрава, благодарение само и единствено на моите родители, които вложиха цялата си обич, измъквайки ме с твърда ръка от неизбежния изход...

Започнах да пия антидепресанти, успокоих се и състоянието ми бавно, но сигурно започна да се подобрява. Страхът от опасната близост на смъртта ме запрати в нова крайност- и аз неистово "се наслаждавах" на всякакви кулинарни изкушения-водена от мисълта, че така се връщам към "пълноценния" живот.

Сигурно няма да се изненадате, когато след известно време качвайки се на кантара, установих, че не само съм си възвърнала старите килограми, ами и съм качила още... Това тотално ме обезвери... И точно тогава ми попадна една книга. Беше написана от една чешка актриса, която споделяше опита си в рационалното и здравословно хранене. Обобщавайки, ще ви кажа, че всичко, което пишеше в книгата, се базираше на най-основните правила на разделното хранене.

Реших да опитам това-като последен вариант.

Днес се радвам, че го направих. Възстанових нормалното за моя ръст тегло, което не е мръднало оттогава, защото аз продължавам да спазвам тези простички, но жизнено необходими принципи на хранене. Що се отнася до това, което преживях-старая се да гледам философски на нещата и да се поуча от опита си...

Реших се да напиша всичко това, защото като съдя по себе си, знам, че светът е пълен с хубави, млади момичета, които за крехката си възраст и неукрепнала психика, не оценяват какво притежават...

И накрая-най-важно-наслаждавайте се на живота, радвайте се на мига, не позволявайте негативизма да трови психиката ви...

Харесвайте се, такива, каквито сте!

А ако не-поне изберете здравословния начин да се промените!

Изпращам ви хиляди целувки и моята искрена подкрепа!

От розали