Здравейте, скъпи слушатели! Аз съм Тея и ви приветствам с добре дошли "У дома"!

Днес ще си говорим за песните на най-голямото малцинство в Китай – националността Джуан. Тези, които са посетили рубриката ми "Традиционен Китай" в Интернет страницата ни, може би са прочели статията ми с подробното запознаване на националност Джуан.

Нека да напомним накратко някои данни за Джуан – те са най-многочислената малцинствена група в Китай и са съсредоточени главно в автономния район Гуанси-джуански в Южен Китай. Джуан са с много древна история. Те използват собствен език и писменост, родствени на Тайския, но, разбира се, говорят и путунхуа – официалния китайски език. Джуан ревностно пазят обичаите и традициите си, тачат празниците си и непрекъснато организират надпявания и танцови събирания. Хората от тази националност обичат да носят носиите си, които се правят ръчно и особено празничните са изработени в много ярки цветове, украсени с бродерия и украшения.

Джуан са известни с любовта си към пеенето. Не случайно, районите, където те обитават, са наричани поетично "море от песни". Песните често представляват въпроси – отговори, като така изпълнителите разменят мисли и мнения. Отделна част са любовните песни, които са построени като диалог между двамата влюбени.

Нека сега да слушаме една народна песен от националност Джуан:

/запис......................../

С любовните песни е свързан и един много интересен обичай, характерен за националност Джуан. Ако посетим някое от надпяванията на Джуан, можем да видим следната сцена сред вървящите хора: младеж игриво се закача с девойка, като я цели с малки сладки. Момичето се обръща да види кой я закача и вместо да се ядоса, му отвръща с мила усмивка. Тази трогателна сцена няма как да не ни накара и ние да се усмихнем.

На надпяванията се стичат хора от всички околни села. Младежите и девойките се обличат с най-красивата си носия и тръгват към мястото на надпяването, като за да мине по-бързо пътя, пеят по двама, по трима. На сцената те ще се състезават един с друг. Освен това, има представления на местните театър и опера. Извън сцената пък, тези, които не са се задомили още, ще си търсят бъдеща половинка.

В някои села се правят специални сладки от фъстъци, соя и захар. Докато пеят и танцуват, младежите мерят с тези сладки по момичето, което им харесва. Ако тя му се усмихне в отговор, той се осмелява да я заговори. Но пък ако видят, че не стават един за друг, то те се сбогуват и отиват да търсят друг. Ако пък се харесат, то те се уговарят пак да се срещнат следващата година. Понякога момъкът дава пакет сладки на момичето, а тя му връща жеста, като му подарява ръчно изработени от нея платнени обувки. Чак след това, те ще помолят родителите си да започнат официално сватосване.

В някои райони пък сладките са заменени от шарено яйце. Младежът, с шарено яйце в ръка, се приближава до момичето, което му харесва. Ако тя го харесва също, то тя ще позволи на момъка да удари яйцето в нейната ръка.

С националност Джуан са свързани много интересни обичаи, за които ще продължим да си говорим някой друг път.

От мен, Тея, всичко най-добро и до нови срещи!