Както ви обещах миналата седмица, по предложение на слушатели от Каспичан днес ще си говорим за китайското изкуство за подреждане на отрязани цветя, за което в България използваме най-често японския термин икебана. (специално избрах да си говорим за това днес, в седмицата след Цветница, когато около нас има толкова много разцъфтяли цветя)

Една китайска поговорка гласи:"Ако имаш само две останали монетки, с една си купи ориз, а с другата лилия."

Може би малцина знаят, че именно в Китай започва да се развива традицията на подреждане на отрязани цветя. Според древните китайски вярвания, изкуството на икебаната представлява уникална комбинация на човешкия дух и природата. Според историческите записки, през V в. Будизмът е внесен в Китай, заедно с практиката на подреждане на цветя като част от молитвената церемония. При подреждането на цветята се спазва принципа за превъзходство, пропорционалност, хармония и ритъм, което символизира идеята за вечен кръговрат на живота. При него има три линии, които представляват небето, хората и земята. Принципите му се съчетават с нравствените възгледи на Конфуцианството и става неотделима част от живота на китайските аристократи. Постепенно то се превръща в мода и хоби за тогавашното общество. За целта се използват вази и чинии или кошници. С развитието на порцелановата и керамичната промишленост, се налага по-масовото използване на специални съдове за целта като вази.

Икебаната се използвала главно с религиозни цели. На всяко цвете се приписвало собствен характер и стойност. Правилното съчетаване изразявало определен смисъл и стил и били високо ценени от образованите хора. Само човек с всепризнат вкус бил допускан да подрежда цветя за религиозни и официални церемонии. Освен това, понеже китайското изкуство на подреждане на цветята подчертава духовността, то били и много важни личностните и морални качества на аранжиращия.

През династиите Суей и Тан китайското общество и икономика преживява бурен разцвет, което води и до златна епоха за културата. Наслаждаването на цветята се превръща в общоприета форма на прекарване на свободното време на аристократите. Със закон се определя общодържавен почивен ден за празнуване на рождения ден на всички цветя, който се превръща в голям фестивал на цветята. Отглеждането и подреждането на цветя стават популярни професии, като се променя и целта на занятието от религиозна в художествена. По това време се издават много наръчници, в които се описват подробно различни цветя с тяхния клас, символи и свойства. Съчетаването им става според тези особености. Интересно е да се знае, че официалното цвете на династия Тан е божурът, за които са изработени 9 принципа за съчетаемостта му.

Именно през тази династия, която осъществява активни контакти с други страни, изкуството на подреждането на цветя, както и писмеността и техниките на писане, се пренася в Япония, където се доразвива.

През следващите династии икебаната в Китай се развива на основата на определените от по-рано правила, с изключение на монголската династия Юан, когато е забранено да се подреждат изкуствено цветя. След Сун вече и обикновените хора имат право да се занимават с цветя. Интересно е, че през Х в. се въвежда паленето на ароматни пръчици непосредствено до цветната композиция за да се подчертае аромата и, т.е. вече се постига и друг, освен чисто визуален ефект. Също така, продължава традицията на по-голямо значение на скрития смисъл, отколкото на външния вид на композицията.

През Мин цветята са разделени на 9 степени и са персонифицирани. Например, азиатската слива се оприличава на отшелник, лилията - на даоист, божурът – на младо момиче, боровите клони - благородник и др. Освен това, цветята изразяват и различни чувства като щастие, яд или тъга. Така се въплъщава връзката между човека и природата.

По това време се измисля и специален съд, представляващ плитък съд, поставен в по-дълбок, което е предназначен за икебана. Освен това, поради увеличаването на компонентите, се изработва и специална държачка за стръковете с 31 дупки.

През династия Мин аранжирането на цветя става отново приоритет на образованите, като се въвежда и модата за пиене на чай и любуване на цветя. През последната династия Цин, обаче, влиза в мода отглеждането на цветя в саксии, което води до изгубване на връзката с миналото. Манджурските завоеватели вярват, че всяко цвете е свързано с определено божество, всеки месец има специално цвете. В една ваза може да се сложи само един вид цвете и стръковете се подреждат и завързват така, че да не висят от краищата на съда. Интересното за този период, че за засилване на цветовото усещане, цветята се комбинират със зеленчуци и плодове.

В последствие, китайското изкуство за подреждане на цветята се възражда благодарение на внасянето обратно на икебаната от Япония.

Ако трябва да обобщим, за разлика от живите и ярки цветни композиции в Европа, китайският стил на икебаната е основан на религията и връзката с природата, което е изкуството на съзерцанието, практикувано от Конфуций, постоянния кръговрат на живота, на което ни учи Будизма и символното значение на цветята според местния фолклор. Преобладаването на някоя от тези страни определя и външния изглед на композицията, която може да е по-проста, според Конфуцианството, или по-ярка и богата, според бУдизма.

В наши дни, икебаната печели все повече нови привърженици в Китай.

Нека да завършим днешната рубрика с една друга мисъл за цветята, която гласи, че цветята винаги карат хората да се чувстват по-добре, по-щастливи и помагащи на другите; цветята са слънчева храна и лек за душата. Тея