Миналата седмица в Пекин се състоя едно събитие, за което искам да разкажа сега. Известно е, че страна като Китай с милиардно население има и много успехи, и много проблеми.Един от сериозните дъпроси, които правителството предстои да решава- е положението на инвалидите. Особено за страна с мащабите на Китай, този проблем е много сериозен. Голям процент сред инвалидите заемат слепите хора. Поради бедност, ниска култура, липса на здравословни условия и елементарни санитарни знания, в страната се раждат много слепи деца и деца с влошено зрение. Особено по селата и сред селското население, което вече наближава 900 милиона души, тези деца нямат почти никакви шансове. Мерките, които държавата предприема, все още не са достатъчни за да осигурят пълноценна профилактика и да обезпечат подходящо лечение за тези деца. Тъй като родителите им нямат възможност да им осигурят навременна медицинска намеса, положението на много от тях се влошава, и дори тези, които имат шанс да прогледнат, след подходяща лекарска намеса, завинаги се нареждат в редиците на незрящите. На този етап държавата не е в състояние да обхване цялата територия на страната, и повече разчита на благотворителност.

За една от тези благотворителни организации искам да ви разкажа сега. Тя се нарича Златен ключ и функционира вече второ десетилетие на територията на цялата страна.

Неин основател е г-н Шуи Банлун , който е създател и мотор на организацията. Той работи като главен архитект, когато на 41 годишна възраст загубва зрението си , в резултат на лекарска грешка. В продължение на 14 години, той се бори с тъмнината, с отчаянието и депресията. После решава, че може да бъде полезен и на други хора в подобно състояние. От опит се убеждава, че най-много страдат децата – невинни и напълно беззащитни жертви на тъмнината. Зрението на много от тях може да бъде спасено, ако навреме бъде предприето съответното лечение. Все пак частичната слепота е за предпочитане пред пълната. Насочва поглед към децата и по още една причина- те са съвсем неспособни да се адаптират към обществото и да намерят своето място в него. Шансовете да получат някакво образование или по-точно – обучение, са минимални. В момента властите се опитват да разрешат въпроса с образованието на здравите деца от бедните селски райони, а въпроса за инвалидите предстои да се решава.

Ето защо, г-н Шуи Банлун решава да създаде група за издирване на такива деца, и да осигури тяхното обучение.Ето какво разказва една негова сътрудничка за дейността на центъра: " Хората от център "Златен ключ" отиват в бедните села, в провинция Шанси, във Вътрешна Монголия, и в други райони и издирват и събират бедните слепи деца. Те ги "осиновяват" и ги довеждат в Пекин. Тук те им осигуряват лечение, правят им операции, и им предоставят подходящо образование и обучение. "

В тази трудна и много благородна дейност, г-н Шуи Банлун мечтае да им даде не само вяра, но и професия – да ги научи сами да си изкарват хляба, сами да се грижат за себе си , а не да бъдат товар и бреме за семейстмата и близките си, и един ден да станат пълнопръвни членове на обществото.