Добър вечер и от мен, драги слушатели. Радвам се, че пак сме заедно в моята рубрика "Социален живот". Аз съм водещата Ангелина и ви желая приятни минути с днешното ни предаване.

Драги приятели, в днешното ни предаване ще чуете интервю с нашата специалистка Теодора Порва, или както всички я наричаме –Тея. По времето, когато е взето интервюто, тя работеше все още като временен специалист при нас и едновременно продължаваше обучението си в Пекинския университет. От интервюто ще научите, какво е привлякло г-ца Порва да изучава китайски език, как изглежда Китай през погледа на едно българско момиче, за което китайският език и култура е призвание и как, в този аспект, тя вижда бъдещето си.

Нека сега заедно да се запознаем с това хубаво и усмихнато момиче – Теодора Порва.

1. Моля, представете се:

Здравейте! Първо искам да благодаря за поканата на Радиото и, второ, удоволствието да съм тази вечер с уважаемите слушатели на Радио Китай за България.

Казвам се Теодора Порва, но на практика всички ме познават като Тея. Позволете ми да предам специален поздрав на моите приятели, които сега ме слушат.

2. С какво се занимавате:

Към дадения момент съм зачислена за редовен докторант по специалността Китаистика към СУ "Св. Кл. Охридски". През 1995 г. започнах да следвам Китаистика в същия университет и след завършването на магистърската степен, продължих с докторантура. В рамките на следването си два пъти спечелих стипендия за едногодишна специализация в Китай, което бе от невероятна полза за моето обучение. Говоря не само за повишаване на езиковото равнище, а и за самото опознаване на тази невероятна държава и култура. Защото ако искаме да преуспеем в нещо, ние трябва да го познаваме добре, да го обичаме. За "щастие"?, още при първото ми посещение, необременена от никакви предварителни представи, бях възхитена от всичко, което открих тук, и в мен се породи едно уважение към този народ, което е успял да постигне сегашните резултати. Това ме насърчи да полагам достатъчно усилия за да изучавам китайски език, определен за най-трудния в света от официалните езици. Миналата година пак дойдох на специализация за една година в Пекинския университет в рамките на докторантурата ми. След това от известно време работя в българската редакция на CRI.

3. Можете ли да ни разкажете за бъдещите ви планове:

В най-близките месеци ще съм в България, тъй като трябва да завърша дисертацията си. Имам желание да се развивам в областта на културата или туризма, защото именно чрез тях се спомага за по-доброто разбирателство между народите.

4. Разкажете за впечатленията си от Китай, какво харесвате и съответно не харесвате:

За Китай мога да кажа само положителни неща. Надявам се, да не прозвучи странно, но аз обичам тази страна, а когато обичаш нещо искрено, то рядко си даваш сметка, на базата на какво е породено това чувство. Тук мога да използвам едно китайско понятие, което много точно предава смисъла ми. Това е "юенфън", което означава, че по съдба си предопределен да се срещнеш с някой или нещо и да се чувстваш добре с него. Това често се използва за описване на тези случайни срещи, които пораждат големите приятелства или любов. Освен "юенфън", пак ще подчертая моето възхищение към тази държава и народ, които толкова упорито и непрестанно се трудят за по-добро бъдеще. Но успяват същевременно да запазят много традиционни черти. За разлика от модерния западен свят, тук е много по-лесно да завържеш истинско приятелство и при това с абсолютно случайни хора, които си срещнал може би на вечеря в компания или във влака. И можеш да разчиташ на тяхната безкористна помощ. Освен това, тук е много трудно да видиш намръщени и недоволни лица, всеки знае, че има някакво задължение и работа, която трябва да свърши с необходимото търпение.

Малко ми е трудно да говоря за нещата, които не харесвам, защото, както казах, аз обичам Китай, а в такъв случай е трудно да се посочат отрицателните черти. Разбира се, има различия в културно отношение, които са неприемливи за някои, но за мен това са просто различия, които и аз съответно притежавам. Единственото, което ми липсва понякога, е невъзможността да се намери място без хора?, което сравнително не е проблем в България. Обикновено, за да се излезе на природа, както често правим в България, тук е необходимо да пропътуваш доста извън града и се равнява на цяло пътешествие.

5. Какви са Вашите впечатления от българската редакция на CRI:

Благодарна съм, че имах възможността да работя два месеца в тази редакция и съм възхитена от тях. От 6 години работя като преводач и съм била в различни колективи, но за първи път срещам колектив, съставен изключително само от чудесни хора, които се отнасят с невероятна отговорност към задачите си. Работата с тях е истинско удоволствие, без напрежение, с много усмивки. Не се учудвам, че имат толкова почитатели в България. Желая им от все сърце успехи!

6. Накрая, кажете нещо на нашите слушатели:

На първо място, желая ви много здраве и щастие. И да имате възможност един ден и вие да посетите тази невероятна страна и да се запознаете лично с нея. Сигурна съм, че ще ви хареса!