За ескалирането на недоволството на отделни фракции в европарламента от незачитането на бюджетната роля на институцията в дните преди 13 април допринесоха няколко случки. В повечето от тях присъства името на депутата от групата на Европейската народна партия (ЕНП) и Европейските демократи

Раймер Бьоге - доста влиятелна фигура,

когато става дума за бюджета на ЕС, тъй като той е заместник-председател на бюджетната комисия и докладчик на временната парламентарна комисия за финансовата рамка 2007-2013 г. Бьоге е германец, а Германия е доста чувствителна по отношение на това как се харчат парите от бюджета на ЕС, в който тя прави най-големите вноски. Във водените в момента спорове около тавана на разходите в годините след 2007 г. Берлин и Париж са едни от най-силните опоненти на предложението на еврокомисията този таван да бъде по-висок от досегашния (1.14% при договорени 1.11% за периода 2000 - 2006 г.) и настоява за ограничаване на разходите до 1% от брутния национален продукт на съюза.

Като докладчик на временната комисия на ЕП за новата финансова рамка в края на март Бьоге посочи областите, в които разходите могат да бъдат намалени, но и неговите оценки не можаха да се вместят в границата от 1% от БНП. В доклада си Бьоге показва, че въпреки присъединяването на България и Румъния към ЕС, разходите за земеделски субсидии до 2013 г. могат да останат на равнището, договорено между страните членки още през 2002 г., ако обаче бъде въведена система на съфинансиране на фермерите. Идеята му е субсидиите за земеделските стопани в т.нар. стари страни, членки на ЕС, да бъдат намалени, а ако се окаже, че те са недостатъчни, допълнителни средства да бъдат отпускани от националните правителства. Така Германия и Франция бяха поставени в положение от една страна да настояват за ограничаване на разходите в бюджета на ЕС (половината от който са парите за земеделие) и от друга - това ограничаване да засяга собствените им фермери и собствения им джоб.

Десетина дни по-късно Бьоге заедно с депутата от групата на социалистите и също член на бюджетната комисия Барбара Дюркоп, излезе с доклад за финансовите измерения на присъединяването на България и Румъния към ЕС, в който оцени, че разширяването ще струва 44.3 млрд. евро в периода 2007 - 2013 г. Тази сума отново не се хареса предимно на депутати от Германия. В доклада си Бьоге и Дюркоп записаха, че при никакви обстоятелства присъединяването на България и Румъния не трябва да попречи на вече поетите ангажименти по многонационални програми. Към него те приложиха съгласувана с председателството на ЕС проектодекларация, с която съветът признава важността на участието на европарламента в бюджетната процедура. Освен това се потвърждава, че предвидените в договора за присъединяване средства за подпомагане на ядрената сигурност, развитието на регионите след 2009 г. ще бъдат класифицирани като незадължителни, т.е

Страсбург ще решава последен за размера им

Докладът Бьоге-Дюркоп и декларацията към него бяха гласувани на заседание на бюджетната комисия точно вечерта преди 13 април и беше подкрепен почти единодушно. Двамата докладчици подчертаха многократно, че нямат нищо против България и Румъния, но Съветът на министрите трябвало да разбере, че ЕП не може да бъде прескачан при взимането на решения. Тъй като до този момент постоянните представители в ЕС отказваха да застанат зад декларацията, само ден преди гласуването за България и Румъния в бюджетната комисия се роди идеята да не се дава съгласие за присъединяването им.

Изглежда, водачите на тази кампания успяха да спечелят най-много поддръжници в групата на ЕНП и европейските демократи. Не е за подценяване фактът, че Бьоге и председателят на бюджетната комисия Януш Левандовски са от тази политическа фракция. За българските и румънските представители, пристигнали в Страсбург на 13 април, денят започна с новината, че предишната вечер ЕНП е взела решение да поиска отлагане на вота заради неразрешения бюджетен спор между парламента и съвета. Стана ясно, че искането е било подкрепено от много крехко мнозинство, и то предимно от представители от Германия и Франция. Другите две големи политически групи - социалисти и либерали, обявиха, че са против. Председателят на либералите Греъм Уотсън използва доста силни думи по отношение на членовете на ЕНП. Най-повтаряната реплика сред противниците на отлагането беше, че България и Румъния не трябва да стават заложници на междуинституционални спорове. Първоначално като че ли беше направен опит бюджетният проблем да бъде дистанциран от гласуването за новите членки, тъй като в един момент вотът на доклада Бьоге-Дюркоп беше изместен за 14 април. После обаче беше решено, че той ще се състои непосредствено преди гласуването за България и Румъния в очакване на компромис между институциите в последния момент. Компромисът беше намерен само пет минути преди началото на времето за гласуване. Според запознати да подкрепят декларацията последни са се съгласили Холандия и Швеция. Холандия беше един от най-силните опоненти на исканите от Германия промени в Пакта за стабилност и растеж, даващи й възможност да поддържа по-висок бюджетен дефицит. След изглаждането на спора между парламента и съвета България и Румъния трябваше да преодолеят

още едно препятствие, поставено този път от „зелените"

След като не успяха да прокарат поправките си към доклада на Джефри ван Орден с настояване Брюксел да не подкрепя плановете на София за строителството на нова АЕЦ и България да изпълни ангажиментите си за затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй" до края на 2006 г., зелените поискаха евродепутатите да дадат съгласие за присъединяването едва след като се запознаят с мониторинговия доклад на Еврокомисията през ноември. Тази идея не събра много привърженици. Въпреки това битките на три фронта - на социалистите за участието на ЕП в мониторинговия процес, на членове на ЕНП за зачитане на бюджетните правомощия на парламента и на зелените за АЕЦ, събраха 70 гласа против подписването на договор с България и още толкова гласа на въздържали се.