За България и Румъния 13-ият ден от април не се оказа фатален. Макар че беше доста напрегнат, той донесе добра новина - Европейският парламент (ЕП) даде съгласието си за присъединяване на двете страни към Евросъюза, с което беше преодоляно и последното препятствие пред подписването на договор за членство на 25 април. Назад във времето, когато България затваряше преговорни глави, моментът, в който евродепутатите щяха да дадат гласа си, изглеждаше по-скоро като формалност. Последните месеци обаче промениха тази представа.

Първият знак колко сериозно е гласуването

дойде със срещата на върха на ЕС през декември, на която европейските лидери припомниха, че България ще може да подпише договор за членство през април само ако евродепутатите са дали своето съгласие. В последните месеци българската дипломация се мобилизира за едно гласуване, което на пръв поглед изглеждаше процедурна формалност. В началото на годината мисията ни към ЕС нае чуждестранна компания, която да лобира в европарламента. Министрите Меглена Кунева и Соломон Паси имаха поредица от срещи с евродепутати. През март въпросът за бъдещото членство на България и Румъния влезе в Комисията по външна политика на ЕП. По време на дискусиите по докладите на депутатите Джефри ван Орден и Пиер Московиси обаче стана ясно, че въпреки положителната оценка за постигнатото от София и подкрепата в Страсбург върху гласуването влияние може да окажат и фактори, които страната не може да контролира. Такъв фактор например е дали моментът ще бъде употребен като повод за решаване на спорове между европейските институции.

Евродепутатите използваха заседанието на комисията в средата на месеца, за да покажат пред Брюксел и държавите членки, че искат да продължат да играят роля в присъединителния процес. Групата на социалистите настояваше за разработването на механизъм за включване на европарламента в мониторинга след подписването на договора и при вземането на решение дали членството на някоя държава да бъде отложено с една година. От нейните среди излезе предложението съгласието на парламента за поредното разширяване на съюза да бъде дадено, при условие че еврокомисията и държавите членки гарантират тази роля на институцията. В крайна сметка уверенията на еврокомисаря по разширяването Оли Рен и на люксембургското председателство на съюза бяха достатъчни, за да успокоят притесненията на депутатите. Комисията подкрепи присъединяването на България към ЕС с почти пълно мнозинство, а до насроченото за 13 април гласуване в пленарна зала членовете на европарламента получиха и писмени гаранции от Европейската комисия, че ще ги информира надлежно за хода на мониторинга и че няма да направи препоръка за или против отлагане на членството, без преди това да се е допитала до тях.

В дните между вота в комисията и в пленарна зала

евродепутатите решиха да използват коза си

за да разрешат още един свой проблем - защо и при предишното, и при сегашното разширяване комисията и съветът изключват парламента при договарянето на финансите за подпомагане на новоприетите страни през първите им три години. Предвижданите суми включват както т.нар. задължителни разходи (предимно за селското стопанство), определянето на които е почти изцяло в правомощията на съвета, така и незадължителни разходи (част от парите по структурните фондове и др.), за които последната дума трябва да има парламентът. Още повече че в случая с България и Румъния първите три години от членството попадат в следващия бюджет на ЕС (от 2007 до 2013 г.), който е в процес на договаряне и в момента се разглежда в Европейския парламент.

За съвета изключването на парламента при договаряне на парите с новите държави е било наложено от „извънредни обстоятелства". България и Румъния получиха финансовата си рамка за 2007 - 2009 г. в началото на миналата година, тъй като без нея не можеше да бъде затворена глава „Финансови въпроси". Подобен беше случаят и с предишните 10 държави.

В-к Дневник